Причината за затлъстяването. Принципът на чаената чаша

zasto-zatlastyavam Проблемът с преяждането или със склонността постоянно нещо да се яде, да се похапва, да се закусва дори след обилен скорошен обяд или вечеря, е твърде разпространен. Крайната степен на подобно разстройство на хранителното поведение е когато човек яде очевидно много и не може да спре, той се запасява с храна, дори я крие, страхува се да не остане без нея даже за кратко. И все му се струва, че може още нещо да хапне, че има още нещо вкусничко, което да опита. И така без край, ден след ден, дори и нощем, всеки малък стрес се потиска с нещо обикновено сладко или мазно. В резултат килограмите се натрупват неконтролируемо /понякога в екстремни стойности/, здравето се подкопава, а храненето се превръща в зависимост с различна степен на изразеност, сродна с всяка друга зависимост – алкохолна, наркотична и др. В мозъка настъпват аналогични с другите зависимости промени и за това борбата и с преяждането е също толкова трудна. Човек си организира живота около храненето, то става център на личността му. Всичко друго започва да му се струва второстепенно, не важно.

Разбира се това са крайните степени на промяна. Но дори още да не сте стигнали до там основата на всяко покачване на теглото над нормата е преяждането. Колкото по-рано започнете борбата с него, толкова по-лесно ще го преодолеете. И ще се предпазите от по-големи проблеми.

Причините за появата на преяждането са предимно няколко: занижена самооценка, продължителен стрес, неумение да се справяте с чувствата си. Хроничният стрес изтощава ресурсите на организма, човек се чувства нещастен, а храната е достъпно средство това да бъде поне привидно преодоляно и да се почувстваш малко по-щастлив. Промяната на емоционалното състояние в процеса на хранене създава илюзията за вътрешно благополучие. Това емоционално преяждане е най-честата причина за затлъстяването. Като причината могат да бъдат както отрицателни, така и положителни емоции.

Осъзнаването на това е ключов момент в борбата. Задайте си три прости въпроса:

1. Чувствате ли, че ядете, когато ви е тъжно, самотно, скучно?

2. Отбелязвате ли радостно събитие или възнаграждавате ли себе си за някакъв успех с лакомство?

3. Усещате ли непреодолимо желание да изядете нещо вкусно, когато се вълнувате или се чувствате стресиран, преживявате ли всичките си емоции редом с хладилника?

Ако сте отговорили на поне един въпрос с „да”, то вие сте емоционално преяждащ. И вашата борба с проблема трябва да започне с психологическо преустройство.

Още в началото възниква въпросът: Колко трябва да ям, за да не преяждам? Обикновено преяждащите отдавна са изгубили мярката колко е една нормална порция. А и заведенията за бързо хранене с техните огромни порции култивират впечатлението, че това е една нормална порция. За да сложи преяждането под контрол добре е човек да има някакъв лесен визуален ориентир, защото не може постоянно да си носи кантара и калкулатора със себе си.

Най-подходящ се оказва „принципът на чаената чаша”: Една нормална порция е толкова, колкото може да се побере в една класическа чаена чаша /не в китайските аналози/. Това се отнася за готвени ястия, варива, спагети, варени зеленчуци. За това, което не се поддава на подобно дозиране има прости мерки:

Една нормална порция е:

1 филия хляб, колкото аудиокасета;

2 картофа, колкото яйце;

2 пълни с.л.ориз;

Сирене и кашкавал, колкото кибритена кутия;

5 г масло /колкото половин кубче разтворим бульон/;

1 купичка салата;

2 супени лъжици от дребните сушени плодове или 3 бр.от големите;

3-4 от по-малките плодове /сливи, кайсии/, 1 средно голямо парче плод /1/2 грейпфрут/

30 г ядки дневно или по 6-7 бр. наведнъж;

200 мл прясно мляко или ½ кофичка кисело;

120 г месо или 150 г риба;