Мастната тъкан е безценен резервоар на енергия, който обезпечава организма с енергоресурси и му позволява да оцелее в условия на глад. Милиони години човешката еволюция я е приспособявала за тази цел. Но в съвременният свят, където храната е леснодостъпна, нашето енергодепо започва да причинява значителни неудобства. Това се получава в случаите, когато запасите от мазнини превишат критичната маса и започва затлъстяване.
До скоро се смяташе, че мастната тъкан играе ролята само на енергийно депо. В последните десетилетия множество открития показаха, че мастната тъкан е най-голямата ендокринна жлеза в организма. Тя синтезира над 80 биогенни амини и пептидни хормони – лептин, адипонектин, резистин, ангиотензиноген, инхибитор на плазминогеновия активатор-1, висфатин, апелин и много други. Отделяйки ги в кръвоносната система, чрез тях регулира метаболизма на всички клетки и влияе на целия организъм. В това число чрез сложна система на взаимодействия регулира апетита и хранителното поведение, мастната и въглехидратната обмяна, възпалението, кръвното налягане, кръвосъсирването, влияе на функционалната активност на мускулите, черния дроб, мозъка и съдовете.
Много тревожен е фактът, че от седемдесетте години насам затлъстяването нараства с бързи темпове в цял свят, за да достигне до 26.3% при мъжете и 25.8% при жените. За България средният процент е 22.2%. Особено тревожно е състоянието на затлъстяване при децата и юношите.
Сред основните причини за затлъстяване са от една страна прехранването поради леснодостъпната храна и други социални и културологични фактори, а от друга- липсата на достатъчно движение. Водещият фактор е преяждането.
Затлъстяването/особено в областта на корема/ се счита за основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет 2-ри тип, независимо от съществуващи други рискови фактори като тютюнопушене и ниска физическа активност. Продуцираните от наднормената мастна тъкан адипокини променят метаболизма на целия организъм и водят до:
1. Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия/нечувствителност на клетките към действието на инсулина , съпроводено с повишена продукция на инсулин от задстомашната жлеза/;
2. Нарушения в глюкозния метаболизъм или изявен захарен диабет 2-ри тип;
3. Хипертриглицеридемия/повишено ниво на триглицериди в кръвта/;
4. Повишено кръвно налягане;
5. Атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания;
6. Увреждания на бъбреците като следствие от захарния диабет и повишеното кръвно налягане.
Затлъстяването се приема за заболяване, което представлява нискостепенно бавно протичащо възпаление засягащо целия организъм със съответните последствия. А основната причина за него – преяждането се разглежда в групата на психическите зависимости заедно със зависимостта от алкохол, наркотици, тютюнопушене, хазарт и други. Доказано е, че зависимостта от храна предизвиква същите промени в мозъка, както тази към наркотиците. Като добавим изключително сложната система за регулация на апетита става ясно защо борбата с преяждането, респективно със затлъстяването, е толкова трудна и протича с променлив успех и рядко достигани трайни резултати.
За да разчитаме на по-трайни резултати трябва да променим първо мисленето си, да пренаредим скалата на нашите приоритети и ценностната си система. Да променим нашето отношение към храната, да променим отношението към самия себе си, към другите хора и света около нас. Да се научим да контролираме преяждането. Това е ключово умение, което единствено би донесло по-траен резултат, но за което са нужни време и усилия.
В спортно-медицинският кабинет ще подкрепят вашите усилия и ще ги насочат в правилна посока чрез:
1. Корекция на неправилните хранителни навици и неправилното хранително поведение, което е в основата на проблемите със затлъстяването;
2. Изграждане на правилни хранителни навици и превръщане на рационалното и балансирано хранене в ежедневие и стил на живот;
3. Обучение за поставяне на преяждането под контрол по метода на Джилиън Райли;
4. Индивидуални програми за корекция на телесното тегло-енергиен баланс, хранителен и двигателен режим;
5. Контрол на телесното тегло;
6. Организиране на групи за психотерапия и подкрепа на граждани с наднормено тегло и други здравословни и социални проблеми.