Колкото повече сте недоволни от вашата фигура, толкова е по-малко вероятно да отслабнете. Учените са установили, че тези, които изпитват най-силно недоволство от своето тяло, изпитват и най-големите трудности в придържането към хранителен режим и програма за физически упражнения.

Всеки ден вие вземате решения свързани с храната. Тя няма как да се изключи от живота ни. Този процес е труден за вас. Вие ядете нещо и после съжалявате. Давате си дума да не ядете някакъв продукт и не можете да удържите думата си. Не можете да спрете постоянно да ядете. Или се придържате към някаква диета известно време, но рано или късно преяждате. Тук мотивацията /Защо постъпвам така?/ е изключително важна: от нея зависи разликата между успеха и провала във всяка работа.

Когато става дума за вашите решения по повод на храната /Защо ям или не ям това?/ в самата сърцевина на вашата мотивация лежи фундаменталния процес на самооценка – това е вашето мнение за самата себе си. То оказва мощно влияние върху всекидневния ви живот, върху вашето поведение и вземаните решения.

Недоброто мнение за себе си означава бедна или ниска самооценка и води до устойчиво чувство на безпокойство за бъдещето, рязка смяна на настроението, чувство за неувереност и вина, даже когато няма никакви физически основания, за да се чувствате така. Положителното мнение за себе си означава богата или висока самооценка, вяра в себе си, непринуденост на постъпките и решенията, способност да приемате собствените си грешки и недостатъци, а също така и комплиментите и успехите.

Естествено, че хората се стремят да се чувстват ценни и способни на много неща и за това се стремят да променят нещата в живота си – напр. започват диета, за да се чувстват по-добре заради самите себе си, за да се уважава малко повече, да се възхищават от себе си. Но правейки основна грешка: опитват се да си повишат самооценката като се стараят да заработят одобрението на другите. Стараят се да докажат своята ценност на другите хора, за да се чувстват по-пълноценно. Това става важна част от живота, основната мотивация за почти всички постъпки.

Одобрението от страна на другите не е лошо, но това не е мястото, където ще постигнете повишаване на самооценката, напротив, това може да я понижи. Ние се учим да ценим одобрението на другите толкова силно, че нашите лични постижения започват да ни се струват незначителни. Нашето собствено одобрение на себе си престава да струва нещо в собствените ни очи. Силната потребност да угодим на вкусовете на другите хора /да отслабнем, да имаме впечатляващо красиво тяло/ е сигнал за оскъдността на нашата самооценка.

Когато подобряването на външността е вашата главна, а може и единствена мотивация за подобряване на стила ви на хранене, то вие ще придавате по-малко значение на дълбоко личните си източници за самооценка: вашето собствено мнение за себе си, независимо от мнението на другите. Когато става дума за придобиването на контрол върху психологическата зависимост от храна и преяждането, самооценката може да осигури по-силна и ефективна мотивация, отколкото мнението на другите хора. Но често външността и това, което другите могат да помислят за нас става единствено важно. И хората буквално рискуват живота си, тъпчат се с непроверени таблетки, почват диета след диета, рискуват да си навлекат анорексия и булимия, само и само да почувстват, че струват нещо в очите на другите /обикновено хора, на които не им пука за тях/.

Всеки път, когато вземате решение да изядете или да не изядете нещо и то е свързано с мисълта за вашето тегло, вие мислите на основата на фалшива самооценка.  Когато вашият размер и фигура определят избора на храна вашата главна грижа е мнението на другите. Отслабването обикновено предизвиква еуфория, защото повишава фалшивата самооценка, но вътре в нас нищо не се е изменило и след изчезването на килограмите ще изчезне и мотивацията.

Щастливата възможност е да промените стила си на хранене не за да направите убийствено впечатление на другите, а за да живеете пълноценен живот, необременен от зависимост и болести и да се чувствате прекрасно заради самата себе си. А това ще повиши самооценката ви. Това не означава, че никога няма да правите грешки. Но няма да се чувствате смачкани, ако ги направите и трезво ще потърсите начин да ги оправите.

Шестте стълба на самооценката на д-р Натаниел Бранден:

1. Давай си отчет за своите постъпки. Колкото повече сте наясно с това, което правите, толкова повече сте способни да промените вашето поведение. Много аспекти на преяждането стават автоматични и се изплъзват от вниманието ни. Постарайте се да живеете осъзнато, а не на автопилот. Винаги преди да направите нещо се попитайте: Какво правя и защо го правя?

2. Приеми себе си. Това не означава, че трябва да смятате, че всичко е супер. Означава, че се отнасяте със себе си като приятел, а не като враг. Означава, че приемате вашата човешка ценност, независимо от това какво правите и как изглеждате. Това ще ви помогне да си създадете живот, който отразява и уважава вашата ценност.

Самоприемането означава, че приемате нещата такива, каквито са. Приемате, че поне понякога преяждате съвършено некотролируемо, когато сте в лапите на зависимостта. Приемате, че е невъзможно да продължавате да се храните по този начин и да имате добро състояние на здравето. Приемате, че това е истина, не е важно колко е неприятна.

3. Отговаряй за себе си. Поемането на отговорността за това как се храните ще ви даде контрол, защото ще имате право да избирате и да взимате решения. Това ще ви даде свобода. Всеки път, когато достигнете нещо, това ще е защото сте поели върху себе си  отговорността. Престанали сте да чакате кога някой друг ще го направи заради вас и сте го постигнали сами.

4. Умей да отстоиш себе си. Това е валидно, когато се храните в компания. Направете самостоятелен избор на това какво, колко и кога ще ядете, вместо да се съгласявате да изядете всичко, което ви сипват, което другите ядат или което се очаква от вас да изядете.

5. Живей целеустремено. Поставяй си цели в тази посока и работи над тях. Те не трябва да бъдат свързани с отслабването, а с борба със зависимостта от храна и контрол над преяждането.

6. Бъди честен със самия себе си. Признай, че имаш проблем и това е преяждането. Всяко спестяване на истината е удар върху самооценката. Ако станете поне малко по-честен със себе си, вашето чувство за лична цялост и чистота ще порасне, същото ще стане и със самооценката ви. Когато става дума за храна не си позволявайте даже невинна лъжа от типа на: Само това парченце, само този път! Вашата патологическа зависимост от храна се поддържа с лъжи от всички разновидности.

Тези принципи сигурно са известни на много хора и не са свързани само с храненето. Но когато заявявате, че самооценката е вашата главна движеща сила, когато взимате решения за храненето си, това прави процеса много по-осъзнат и целенасочен. А значи и по-ефективен.

Вашата самооценка се намира под влиянието на всичко, което става във вашия живот, но храната има особена значимост. Тя е постоянна част от живота, фундаментално важна за него, строителен материал за нас самите, без който не можем. За това как се отнасяме към храната оказва най-силно влияние върху нашата самооценка. Когато слагаме под контрол преяждането управляваме и нашия живот като цяло. За много хора подобряването на самооценката е единствения начин да намалят важността на това да изглеждат добре. Започнете да гледате на себе си като на по-ценен човек, независимо от вашите размери, и скоро ще се почувствате така.

Чети още по темата:

Да сложим под контрол преяждането!

Правилната мотивация – основен елемент на борбата с преяждането

Причината за затлъстяването. Принципът на чаената чаша

Оправданията не вършат работа – действайте

Свободата на избора и отговорността за избора