Лято е и всеки си мечтае да попадне на заветния плаж и да се подложи под лъчите на животворното слънце. Но слънцето има и обратна страна. Слънчевата светлина подобрява настроението, стимулира изработването на жизнено необходимия витамин D. В същото време способства за появата на бръчки и увеличава риска от развиването на рак на кожата. Значителна част и от полезните, и от вредните ефекти са свързани с тази част от излъчването, която е невидима за окото – ултравиолетовите лъчи.

Слънцето е главен источник на енергия за нашата планета. Тя идва до нас във вид на инфрачервената, видимата и ултравиолетовата част на електромагнитния спектър. Условно утравиолетовите лъчи се разделят на три части:

–  UVА – 320-400 нанометра
–  UVВ – 290-320 нанометра. Предизвиква по-силно зачервяване на кожата от по-дългите вълни.
–  UVС – 200-290 нанометра. Не достига до повърхността на Земята. Атмосферата благодарение на кислорода и озоновия слой е ефективен светлофилтър.

На обед интензивността на лъчите с дължина 300 нм е 10 пъти по-висока от тази три часа преди или три часа след това. Облаците разсейват утравиолета, но само много тъмните облаци са в състояние да ги блокират напълно. Всичко на плажа добре отразява ултравиолетовите лъчи. Добре се отразяват от пясъка – 25%, по-лошо от водата – по-малко от 7%. (Имайте пред вид, че най-добре се отразяват от снега – 80%). Изкачвайки се в планината потокът нараства с 6% на всеки километър височина.

Всичко живо на Земята съществува за сметка на слънчевата енергия, която се превръща в годен за използване вид с помощта на фотосинтезата. Тази бодра картина се усложнява от вредните ефекти на ултравиолетовите лъчи. Тяхната енергия е достатъчна да предизвика сериозни повреди в ДНК. Има повече от двадесет болести, които възникват или значително се усложняват под действието на слънчевата светлина – пигментна ксеродерма, плоскоклетъчен рак на кожата, базалиом, меланом, фотодерматити, катаракта. Ултравиолетовите лъчи са първата причина за ранно стареене на кожата.

Организмът е изработил и механизми за защита. Първата бариера е кожата. Практически цялото ултравиолетово излъчване се поглъща от епидермиса, външния слой на кожата. Чувствителността към УВ лъчите се определя от наследствената  способност на организма да произвежда меланин – тъмния пигмент, който поглъща светлината в епидермиса и предпазва по-дълбоките слоеве на кожата от фотоувреждане. Меланинът се произвежда от кожните клетки – меланоцити. УВ облъчване стимулира изработването на меланина, най-интензивно В лъчите. Ефектът се проявява след 2-3 дни и се съхранява 2-3 седмици. Ускорява се делението на меланоцитите и нараства броят на гранулите, съдържащи меланин. Светлината от УВ-А диапазона предизвиква по-слаб и по-нетраен загар, защото не предизвиква увеличаване на гранулите с меланин, а само фотохимично окисляване на неговия предшественик. За появата на еритема са отговорни УВ-В лъчите. Оказва се, че и меланинът има тъмна страна. Неговите молекули могат да абсорбират енергията на УВ излъчване и тя да влияе вредно върху ДНК по време, когато отдавна вече не сме под слънчевите лъчи.

По степента на чувствителност се разделят шест типа кожа. Различия има не само у различни хора, но и в различните части на тялото у един човек.

Освен меланина и други вещества в кожата поглъщат УВ лъчите – нуклеинови киселини, аминокиселините триптофан и тирозин, уроканинова киселина. Най-опасни са повредите в нуклеиновите киселини. Под действието на светлина в УВ диапазона се образуват димери от свързването на съседни пиримидинови (цитозин или тимин) азотни бази. Тези димери не се вписват в двойната спирала на ДНК и тя не може да изпълнява функциите си. Ако увредите са малки специални механизми изрязват дефектния участък. Ако те не са в състояние да направят ремонт на дефекта, се стартира програмата за клетъчна смърт – апоптоза. Външният признак за това е беленето на кожата. Повредите в ДНК могат да доведат до поява на раково заболяване. Видимата светлина способства за лечението на увредите в ДНК- фотореактивация.

Още един не много популярен ефект на ултравиолетовите лъчи, обратно на широко разпространените вярвания, е намаляването на имунитета. Възможно е тази реакция на организма да е свързана с опита да се намали възпалителната реакция, предизвикана от слънчево изгаряне, и да се намалят щетите. Сигнал за потискане на имунитета са фотохимическите реакции на уроканиновата киселина и ДНК.

Както и за всяко полезно нещо трябва да се спазва мярката. Часовете печене на плажа, когато слънцето е най-силно, редовното използване на солариум, не са най-доброто, което можете да направите за вашата кожа. Популярно е оправданието, че си набавяте витамин Д. За това е достатъчно по 15 минути на ден да се разходите с непокрито лице и ръце.

Измамно чувство на защита

Широкото използване на слънцезащитни кремове като че ли реши въпросите  за протекция от вредните лъчи. Но започнаха да се появяват съобщения, че у хора, които постоянно ги използват, честотата на поява на такива разновидности на кожен рак като базалиом и меланом, не само не намалява, но дори се е увеличила. Започнаха да се търсят причините за това.

Най-простото обяснение е, че се използва недостатъчно количество крем. Обикновено хората слагат 2-4 пъти по-малко от необходимата доза. Смятат, че като се намажат, това е достатъчно. Необходимата доза е по една чаена лъжичка на всяка част от тялото – за всяка ръка, крак, предна, задна повърхност, като не се забравя задната част на ушите, дланите и стъпалата. Това трябва да се повтаря на всеки два часа. Ако кремът не е водоустойчив, и след всяко влизане във водата. Освен това употребата на слънцезащитни средства дава на хората чувство за безопасност и те прекарват на плажа повече време от разумното.

Въпреки всичко не прекалявайте със стоенето на слънце. Кремовете не са тотална защита. Повечето химически абсорбери поглъщат светлината само в УВ-В областта. По някои данни меланомът възниква под действието на УВ-А излъчването. Като не пропускат УВ-В лъчите слънцезащитните средства блокират природния предупредителен сигнал – зачервяването на кожата, забавят образуването на защитния загар, което предизвиква хората да стоят още по-дълго на плажа. В резултат получават излишна доза облъчване в областта на УВ-А, която може да провокира рак. Употребата на кремове с по-висок защитен фактор също дава измамно чувство за защита.

Не трябва да се забравя, че фотофилтрите са смес от химични вещества. При продължително излагане на ултравиолетови лъчи могат да станат източник на свободни радикали. Някои от филтрите са потенциално токсични, могат да предизвикат обриви, дерматити или алергии.

Преди няколко дни излезе съобщение за нова опасност от страна на защитните средства. Тя засяга тези, които предпочитат да се пекат около басейна. Оказва се, че едни от най-популярните УВ-филтри в хлорирана вода се разпадат на небезопасни съединения. Най-използван е авобензон, който сам по себе си е безвреден и за това се слага не само в слънцезащитни кремове, но и в доста от останалата козметика за дневно ползване. При взаимодействие с други вещества той е способен да се разпада на продукти, които могат да ни доставят големи неприятности. Това са ароматни киселини, алдехиди, феноли, ацетофенони. Най-токсични от тях са фенолите и хлорираните ацетофенони (хлорацетофенон и подобните му влизат в състава на сълзотворните газове). Авобензонът може да се разпада направо върху кожата на потопилия се в басейна човек. Той може да взаимодейства не само с хлора, но и с други вещества, които се използват за обработка на водата в басейните. Това също трябва да го имате предвид.

Цяла наука ли е човек да изкара своята почивка без да го сполетят неприятности от рода на диария, слънчево изгаряне или още нещо? Какво трябва да се прави знаят всички, но често го пропускат, а то е много просто: Мярка във всичко. Не се стремете да изстискате максимално възможното от предлаганите неща.