В това време на годината и преди отпуските много от нас почват да чувстват някакви неясни симптоми – умора, незадоволителен външен вид… И веднага си поставят диагнозата – авитаминоза. Лечението е ясно – витамини. Някои повеждайки се по рекламите веднага отиват в аптеката за заветната кутийка вълшебни витамини. Други само при споменаването на думата „химия” ги втриса и хукват да събират треви и цветчета.
Но работата не е в „химията”. Безконтролното приемане на витамини може да доведе до неприятни последствия – до хипервитаминози или пренасищане на организма с витамини и минерални добавки към тях. Това е не по-малко, а често и по-страшно от недостига на някой витамин. Проблемите могат да се появят след значителен период от време, през което витаминът се е натрупвал. Пренасищането на организма с мастноразтворими витамини може да доведе до истинско отравяне. Обикновено човек едва ли има нужда от подобно тъпчене с витамини от аптеката. Ако наистина има недостатък от някой витамин (както е в повечето случаи), по-добре е това да се изясни с изследвания и този недостатък да се попълва с препарат, съдържащ само него по схема.
В останалите случаи балансираното хранене би трябвало да ни достави всичко необходимо. Диворастящата зеленина може да помогне да си попълним организма с много полезни вещества. Сега е сезонът, когато можем да се обърнем към зелената аптека. Доста растения са били забравени през годините и дори споменаването им като храна учудва много хора. Витамините са под краката ни, остава само да ги вземем. Сравнително известни са мечи лук, коприва, глухарче, киселец, лапад. Но може доста да разширим списъка с полезните растения, които погрешно смятаме за плевели.
Пача трева. В изсушен вид се употребява в състава на чайове и като подправка за супи, месни и рибни блюда и салати. Съдържа витамин Р, витамин С, витамин К, витамин Е, каротин. От минералите магнезий, мед, калций. Алкалоиди, пектин, етерични масла, въглехидрати.
Врабчови чревца. Може да се използва при приготвянето на супи и салати, за сос песто, като подправка за месни и рибни блюда. Съдържа органични киселини, сапонини, восък, дъбилни вещества, витамин С, витамин Р, витамин В1, В2, каротини, ниацин, кумарини (внимателно, ако ви предстои операция), флавоноиди, етерични масла, липиди, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, селен.
Коприва. Може да донесе огромна полза. В миналото е била широко използвана за храна. Сега е малко позабравена. В нея има толкова ценности: много витамин С (два пъти повече от лимоните), бета-каротин (повече от морковите), витамин К, витамини В2 и В6, белтък и минерални соли (желязо, калций, силиций, магнезий, мед, хром), високо съдържание на органични киселини.
Детелина. За храна могат да се употребяват: съцветията за чай и приготвяне на супи и втори блюда, и младите листа като добавка към салати. В нея са намерени витамини от група В, витамин С, каротин и етерични масла, алкалоиди, смолисти вещества, органични киселини.
Репей. Плевел и по съвместителство едно от най-ценните диви съедобни растения. В Далечния Изток се култивира в промишлени мащаби. Коренът опечен и смлян може да замени кафето, а листата се използват за подправка за супа, печени, пържени и даже варят от тях сладко. В листата има етерични и дъбилни вещества, а в корените – голямо количество от полизахарида инулин, белтъци, етерични масла и дъбилни вещества, органични киселини.
Глухарче. Практически неизтребим плевел, който може да донесе много полза. Ядливи са всички части на растението. Богат на белтъци, захари, флавоноиди и витамини (А, С, Е, К). Първенец по съдържание на соли на фосфор, калций и желязо. Корените съдържат органични киселини, минерални соли, дъбилни вещества и етерични масла. Листата се използват за салата, а от цветовете се вари изключително сладко, приличащо на мед.
Живовлек. Не само ценно лекарствено, но и хранително растение. Листата се добавят в салати. Добре се съчетава с картофи, лук, домати, краставици, риба и месо, омлети, запеканки, супи. В него са открити витамин С, витамин К и каротин, флавоноиди, гликозиди, горчиви и дъбилни вещества.
Овчарска торбичка. Спада към семейството на зелето. От далечни времена са я използвали за храна. Съдържа витамини, органични киселини, холин, инозит и плодови киселини (ябълчна, лимонена, винена).
Седмолист. Доста непознато като храна растение. Вкусни са младите прорастъци. Използва се като подправка. Съдържа много витамин С и каротин, белтъци и минерални соли.
Хвощ. Слабоапетитно на пръв поглед растение. Младите прорастъци успешно могат да се използват в свеж вид или леко сварени. Съдържат флавоноиди, гликозиди, сапонини, органични киселини, смолисти и дъбилни вещества, белтъци, липиди, въглехидрати, етерични масла, минерални соли, витамин С и каротин.
Глог – листата могат да се ядата само в началото на пролетта, докато са още млади. Ядат се и плодовете. Но не прекалявайте с тях, съдържат цианиди.
Лобода – за нейните полезни свойства сега е известно само на любителите. Това богато на протеини растение с малко отстъпва на животинските белтъци. Пресните листа могат да се употребяват в салати, супи, гарнитури.
Както при всички зелени листни зеленчуци при тяхната консумация трябва да са внимателни хора с проблеми в храносмилателната система, камъни в бъбреците и жлъчния мехур, тромбофлебит.
Странно е за съвременния човек, но нищо не пречи да опитате. Избягвайте да ги берете край магистрали, покрай пътеки, където преминават животни, а набрани в рамките на големия град е твърде съмнително, че ще допринесат нещо положително. За това комбинирането на излет сред природата с шепичка дива зеления за супата ще бъде най-здравословния вариант. При едно условие. Трябва добре да познавате това, което берете. В противен случай не си правете експерименти. По-добре си купете салата от магазина.