Една статия не може дори да преполови темата, за това продължаваме с втора част.

 

1. Всичко, което съдържа наименование на някакво химическо вещество /киселина, алдехид, окончание на „-ол”, „-ат” и което ползвателят не може да прочете или произнесе/ е вредно.

Витамин С е полезен, аскорбинова киселина – вредна, гама-лактон 2,3-дехидро-L-гулонова киселина – вредна.

Това са наименованията на едно и също вещество. Това, че някой не може да прочете дори третото влияе ли на неговите качества и прави ли го по-вредно?

Някои хора трудно могат да приемат, че всичко наоколо /и ние също/ се състои от химични вещества.

 

2. Добавката на епитет към веществото намалява неговата вредност и даже го прави по-полезно.

Сол – рисково, морска сол – полезна, хималайска сол – полезна, морска сол от Мъртво море – много полезна.

Основната съставка на всички тези видове е натриев хлорид. Под голям въпрос е, наличието на няколко молекули други вещества, дали я правят по-здравословна.

Същото се отнася и за бялата и кафявата захар. Захарта си е захар. Наличието на малко фибри не я прави по-полезна. За да се покрие дневната потребност от тях са нужни два чувала кафява захар.

 

3. Невкусното е полезно.

Сурови броколи са полезни, свинска пържола – вредно.

Даже и най-вредната храна може да се направи невкусна. Но да се направи полезното вкусно е по-сложно. За това понякога се прибягва до помощта на хранителната химия.

Основните „вредни” като излишна калоричност компоненти на храната това са мазнини и захари, които притежават приятен вкус. По-мазничко е по-вкусно, по-сладко – също. Малко мазнини или захар – много безвкусно. Същото е и със солта, която в определени количества придава по-приятен вкус, но над тях не е от най-здравословните неща.

Отделно трябва да отбележим глутамата, който е вкусен и безвреден.

 

4. Месото от тлъсти животни е вредно. /принцип на магия в кулинарията/.

Свинско, пилета-бройлери – вредни, пъдпъдъци – полезни.

Вредността и полезността на месото трябва да се оценява не с магическите термини на техния притежател, а според състава им. Преди всичко с количеството белтъчини и мазнини. И ако не става въпрос за консумиране на явни мазнини, разликите в аминокиселинния състав на белтъците и мастните киселини в мазнините не са принципни.

 

5. Храната, която се произвежда в големи стопанства или се прави в промишлени предприятия е вредна, а в малки фермерски стопанства е полезна.

Не е важно къде е произведена храната, а дали са спазени всички правила и норми, започвайки с подбора на суровини и завършвайки със съхранението на готовата продукция. При голямо производство е по-лесно те да се спазват, да има собствена химико-аналитична и микробиологична лаборатория и собствени правила за постоянен контрол. Вероятността да бъдат проверени от органите на държавния контрол е по-голяма, а всяко отклонение струва милиони загуби като финанси и имидж. Такъв контрол малките производители не могат да си позволят.

Ако се проследи историята на взривове на хранителни инфекции в САЩ, основно те са свързани с малки производители  на храни. Това са:

1. Листериоза – от замразени зеленчуци, салати, сирене и „натурално” фермерско мляко.

2. Салмонелоза – от употреба на кокосови орехи и птици.

3. Инфекции от патогенни щамове на E. Coli, обитаващи в пици, спанак, лешници, аспержи и говеждо месо.

В ЕС най-големият в последно време взрив беше предизвикан от ентерохеморагичен щам, пристигнал с био-натурални-фермерски кълнове за здравословно хранене. От тях загинаха 53 души.

 

6. Ръчна изработка – полезно.

И още: Направено с любов, с духовност – така още предлагат своите продукти някои производители. Но това няма никакво отношение към тяхната полезност. Любовта и ръчната изработка не влияе върху химичния състав на храната. Във втория случай се повишава възможността за попадане в продуктите на излишна микрофлора.

Как можем да се предпазим от всички рекламни и маркетингови уловки? Като знаем повече.