Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания в днешно време. Той е хронично ендокринно заболяване и има две форми:

– І тип – Автоимунно заболяване, което започва в детска или юношеска възраст. Имунната система се нахвърля срещу собствените клетки на задстомашната жлеза, които произвеждат инсулин, и ги унищожава. Симптомите се дължат на липсата на инсулин, който е важен фактор за поддържане на нормалното ниво на кръвната глюкоза, и оттам, нейното високо ниво в кръвта. Лекува се само с инсулин.

– ІІ тип – Развива се предимно у хора над 20 години. Като правило е в резултат от модифицируеми рискови фактори. Увеличаването на броя заболели е за сметка предимно на растеж на заболеваемостта от захарен диабет ІІ тип.

Докато първи тип диабет не се поддава на влияние от външни фактори, за предотвратяване на появата или отсрочването на възрастовия тип можем да направим доста.

1. Поради факта, че 80% от болните от захарен диабет ІІ тип са със затлъстяване, борбата срещу наднорменото тегло е на първо място. Мастната тъкан е най-големия ендокринен орган, който произвежда над 80 вида биологично активни вещества. Някои от тях увреждат инсулиновите рецептори върху клетките на черния дроб, мускулите и мастната тъкан  и предизвикват инсулинова резистентност. Клетките не могат да използват наличната глюкоза за своите нужди. Това е основното увреждане на това заболяване. В последно време във връзка с все по-увеличаващото се затлъстяване сред децата този вид диабет се среща все по-често в детска възраст.

2.    Тютюнопушене. Заедно с останалите си неблагоприятни последствия, пушенето също може да намали чувствителността на клетките към инсулина и да затрудни контрола на нивото на глюкоза в кръвта.

3.    Постоянно използване на психоактивни препарати. Някои стимулатори също повишават концентрацията на глюкоза в кръвта. Постоянната им употреба може да предизвика резистентност към инсулина. Към тях се отнасят амфетамини, екстази, и препарати, използвани като помощни средства за концентрация на вниманието.

4.    Прием на някои лекарствени средства. Съществува списък с лекарства, които са способни да повишават нивото на глюкоза в кръвта. Към тях се отнасят: стероиди, антипсихотици, лекарства срещу астма, бета-блокери, антипаркинсонови средства, орални контрацептиви, хормони на щитовидната жлеза. Като правило техните преимущества при лечението на основното заболяване значително превъзхождат възможните странични ефекти. Въпросът за съотношението риск:полза трябва внимателно да се обсъди с лекуващия лекар.

5.    Хроничен стрес. В стресова ситуация организмът освобождава глюкоза за гориво. Продължителните периоди на емоционален  и физически стрес могат да доведат до повишане на нивото на глюкоза в кръвта. Хронично стресово състояние значително увеличава риска от развитие на диабет.

6.    Хранене. Употребата за храна на продукти с високо съдържание на захар за продължително време, наред с увеличаването на теглото, повишава и риска от диабет. Американската диабетна асоциация като рискови фактори, увеличаващи показателите на глюкоза в кръвта, отбелязват:

–    Постоянна употреба на евтини, обогатени с въглехидрати хранителни продукти;
–    Злоупотреба със спиртни напитки;
–    Отсъствие на продоволствена безопасност /ненадеждна достъпност до храна с висока хранителна ценност/.

7.    Недостатъчна физическа активност. Физическото натоварване намалява концентрацията на глюкоза в кръвта по механизъм несвързан с инсулина. Даже леките и умерени аеробни натоварвания подобряват въглехидратния толеранс.  Има значение и вида натоварване. Съчетаване на упражнения за издръжливост с упражнения за сила може да подобри въглехидратния метаболизъм, а интервалната тренировка с по-висока интензивност може да превъзхожда непрекъснатата аеробна тренировка у възрастни с начален диабет.

8.    Игнориране на симптомите на предиабет. Това е гранично ниво на кръвна глюкоза, което още не съответства на критериите за диабет, но е и твърде високо, за да се приема за нормално. Тук е мястото на профилактиката.

Вродени фактори, които повишават риска от поява на захарен диабет ІІ тип:

–    Некавказка етническа принадлежност;
–    Мъжки пол;
–    Генетични фактори;
–    Някои заболявания /синдром на поликистозни яйчници/

Това не можем да променим. Но имаме достатъчно голямо поле за изява.