Много често оправдание за затлъстяването е, че е наследствено. Действително, като се погледне цялото семейство се вижда, че почти всички са с наднормено тегло или затлъстяване. Но дали наследствеността е виновна за това? Защото има случаи и осиновените деца да са със затлъстяване. В този случай да се вини генетиката е безмислено. По-скоро се наследява неправилния начин на хранене.
На първо място са хранителните навици. Те се оформят в семейството още в детството, най-късно до шестата година, и значително влияят върху начина на живот, който води човек. Спомнете си какво са готвили в къщи вашата майка и баба, как са се хранили те самите, често ли са правили сладкиши, редовно ли са купували плодове и зеленчуци? Ако родителите тъпчат детето си, заставят го да си изяде всичко в чинията, дори когато вече е сито, най-вероятно то ще преяжда и когато порасне. Спомням си в моето детство постоянно ми даваха за пример деца, които пиели по един литър мляко на ден, така между другото. А това са едни 600 ккал напълно излишни. Не ми беше чудно, че тези деца по-късно страдаха от затлъстяване.
Причините могат да се коренят още по-надълбоко в детството. Идеалът на българската баба и майка е бебе с „гривнички”. И от там се почва. Когато дойде моментът за захранване на бебето, се започват едни безкрайни каши и попари, които трябва да се изядат до край. Когато започват да пробиват първите зъбки, на детето му дават цели пакетчета солети и бисквити, които то с удоволствие изяжда между храненията. Да не говорим, че тези калории са му абсолютно излишни, особено за бебе, което още не се движи активно. Тук се корени една голяма опасност – то свиква постоянно да яде. Предимно тестени и сладки неща. И с плач да си иска още, и още. И бабите с умиление „колко добре се храни и наддава детето” му дават каквото и колкото поиска. И когато след няколко години проблемът стане видим, трудно може да се преодолее. На толкова малко дете не може да му се обясни защо не трябва да се тъпче. Дори на много от възрастните и съзнателни хора това може да се окаже трудно за обясняване. И родителите изобщо да не осъзнават, че има проблем. Още повече, ако и те страдат от затлъстяване, което е много често. Когато кажа на родителите, че детето им е със затлъстяване, дори втора-трета степен, те се учудват. Това го чували за първи път. И даже са готови да спорят с мен. Видимото с просто око натрупване на килограми те го възприемат като добро здраве, което трябва да се поощрява. А аз им препоръчвам да взимат мерки и да ограничават детето си в храната. Защото…
Дете, което още на 5-6 години е със затлъстяване, най-вероятно няма да може да преодолее този проблем с израстването. Още повече при подобно отношение на възрастните около него. Когато всички са свикнали да се хранят „добре”, т.е. да преяждат. Когато тъпченето с храни, съдържащи само празни калории, фаст-фууд, се смята за признак на добър социален статус –„ние можем да си го позволим”. И това дете има всички шансове да се превърне във възрастен със затлъстяване. С всички допълнителни „екстри” към него – захарен диабет 2-ри тип, сърдечно-съдови проблеми, възпалителни заболявания. Всичко това е могло да бъде избегнато. Ако възрастните още от малък не са го абонирали за затлъстяването. И така са предопределили целия му по-нататъшен живот. Под сянката на болестите.