В ритъма на съвременния живот повечето хора са подложени на ежедневен стрес. Това са многото и неотложни задачи, които трябва да свършим. Малкото почивка. Вредните навици. Проблемите в семейството, в обществото, на работното място.

Стресовата ситуация заставя организма да изработва в големи количества хормона кортизол. Неговата функция в норма е да подготви организма към отговор: да се бие или да бяга. За тази цел той въздейства върху сърдечно-съдовата система и увеличава честотата на сърдечната дейност, повишава кръвното налягане, преразпределя кръвта в кръвното русло като я насочва към най-необходимите за реакцията срещу стреса органи и системи. Една от основните му функции  е да осигури енергийните източници като достави на клетките глюкоза, която е максимално достъпно и бързо гориво. Кортизолът го доставя като разгражда аминокиселините, основния елемент на мускулните белтъци. Негов помощник в това отношение е повишеният при стрес адреналин. Той спомага за разграждането до глюкоза на чернодробния гликоген и с това допълва енергийните източници.

Стресовата адаптивна реакция е нещо необходимо за оцеляване и справяне с житейските трудности. Но продължителният стрес води до хронично повишено ниво на кортизола. И  следствие от това е бързо изчерпване на запасите от глюкоза, което служи като сигнал организмът бързо да ги попълни. Кортизолът предизвиква повишаване на апетита и стремеж веднага и в по-големи количества да приемем храна, предимно сладка и мазна. От друга страна подпомага натрупването  на мазнини в клетките с последващо затлъстяване, намалява мускулната маса, затруднява функционирането на паметта.

Стресът има и чисто психологически аспекти. Когато е под постоянен стрес човек се чувства изтощен, потиснат, неудовлетворен от живота, нещастен, гневен, самотен. Храната е достъпен и бърз източник на щастие и добро самочувствие. Много хора преживяват житейските си проблеми редом с хладилника. Интересното е, че преяждаме и когато сме нещастни, и когато сме щастливи. Все пак стресиращите житейски ситуации не са малко и повече хора са под тяхно действие. Вместо да се замислят за причините на своите неблагополучия и да потърсят начини да решат проблемите си най-лесният и бърз начин да се почувстват по-добре е да изядат поредното парче торта, петия по ред сандвич или две-три порции пържени картофи. И винаги това става с храна, която диетолозите единодушно обявяват за вредна. Храната по такъв начин измества фокуса на тяхното внимание към мимолетното удоволствие и чувство на щастие, а не към решението на проблемите им. Но… това мимолетно удоволствие съвсем скоро се замества от чувство за вина, отвращение от себе си, огорчение, депресия. А най-добрият начин да излезеш от депресивното състояние е малко да похапнеш нещо вкусно. И така се попада в омагьосания кръг на преяждането и неконтролируемото покачване на тегло. Преяждането става универсален начин за бягство от реалния живот, от стресовите ситуации  и създава илюзия за вътрешно благополучие, спасява от самота и тъжни мисли. Когато се осъзнае, че преяждането не решава никакви проблеми, а само създава нови, човек вече е попаднал в зависимост от храната. Това създава още по-голям стрес. В някои случаи се преяжда , за да се намали стресът от факта, че преяждаме и трупаме килограми.

Постоянният стрес коварно ни тласка към затлъстяване и по друг път. Той увеличава синтеза на невропептид У от мозъка. Освен, че е един от най-мощните стимулатори на апетита, той стимулира образуването на допълнителни кръвоносни съдове в мастната тъкан и увеличава броя и размера на мастните клетки. И така създава условия за увеличаване на мастните отлагания в човешкото тяло. Което създава допълнителен стрес, умножен от многобройните диети, на които се подлага всеки натрупал повече килограми.

Описаната ситуация съпровожда много хора в ежедневието им. Изходът е да намерят сили да разкъсат омагьосания кръг. Това не става бързо и изисква усилия. Изисква промени в мисленето и истинско желание да направиш нещо за себе си.