В първата част споменах, че L-карнитинът ще бъде разгледан по-подробно. Той се радва на особеното внимание и на спортисти, и на отслабващи. За да не ви заблуждават /и не само с карнитина/ е необходима малко биохимия – как се изгарят мазнините и от какво зависи това.
Живата клетка през цялото време на живота си балансира между процесите на синтез и разграждане на множество вещества. Съществуват чувствителни механизми, които ефективно улавят отклоненията в едната или другата посока и превключват системите за синтез или изгаряне. Едни от най-чувствителните сензори в живите организми са специалните ензими-кинази, които остават еволюционно неизменни и у дрождите, и у растенията, и у животните. У животните се наричат АМРК. Те са способни да улавят енергийното състояние на клетката и при увеличение на аденозинмонофосфата /АМФ/, продукт на разграждането на аденозинтрифосфата /АТФ – той съдържа единствената форма на енергия, която клетката може да използва за своите жизнени нужди/, АМРК се активират и пускат всички процеси по доставяне на гориво на клетката и активират всички ензими, които участват в неговото изгаряне. Това означава активиране на транспортни механизми, които доставят горивото до енергийните станции – митохондриите. Включване на каскада от гени, които кодират ензимите, участващи в процеса на енергопродукция.
От каква се произвежда енергия? Първо от глюкоза, която при достатъчно кислород се разгражда на пируват /гликолиза, при която се произвежда малко количество енергия/, който се включва в цикъла на Кребс за производство на 17 пъти повече енергия. При недостатъчно количество кислород пирувата се метаболизира до лактат, от който в черния дроб се образува отново глюкоза. По време на физическо натоварване отначало се гори кръвната глюкоза, нейният дефицит е сигнал за мозъка, че е необходимо още гориво. Мозъкът праща сигнал да се включат гликогеновите запаси от черния дроб и мускулите, от които също се произвежда глюкоза. До 40-50 минути, в зависимост от интензитета на натоварването човек гори въглехидратните си запаси.
При по-големи и продължителни натоварвания с по-големи енергийни нужди трябват по-сериозни източници на енергия – липидите, които във вид на триацилглицероли са складирани в мастната тъкан. Те под действието на активирания от адреналин и глюкагон ензим липаза се разграждат на една молекула глицерол и три молекули мастни киселини. Глицеролът се транспортира в черния дроб и от него се синтезира глюкоза, а мастните киселини се изпращат в мускулните клетки, където е нужна енергия. Те са химически инертни и трябва да се активират чрез свързване с Коензим А и образуват ацил-КоА. За да попадне в митохондриите, където от него ще се произведе енергия, той трябва да преодолее двойната им мембрана. Но той не може да премине през мембраната. И именно тук е мястото на карнитина. Той временно се свързва с мастната киселина на мястото на КоА, вкарва я в митохондрията, където я отдава пак на КоА, а той се връща обратно навън за следващата молекула мастна киселина. Това се нарича карнитинова совалка. В митохондрията ацил-КоА встъпва в сложния цикъл на бета-окисление, което води до синтезиране от него на молекули ацетил-КоА, които се включват в цикъла на Кребс за производство на енергия.
В краен случай за производство на енергия се използват и аминокиселини от мускулните белтъци. Те също се превръщат в ацетил-КоА.
Ацетил-КоА е окончателното гориво за получаване на енергия и той се получава от мазнини, въглехидрати и белтъци. При последователните му превръщания в митохондриите той постепенно се разгражда на въглероден оксид, вода и енергия.
При всички тези процеси стана ясно, че карнитинът не мобилизира мазнините в мастната тъкан, а работи в мускулите, където мастните киселини постъпват вече активирани.
Очевидно е, че когато организмът получава достатъчно хранителни вещества и не ги изразходва за физически упражнения, всички процеси са насочени към запасяване на мазнини. Карнитинът си плува из мускулните клетки без работа. И с килограми да го гълтаме това няма да доведе до изгаряне на мазнини. За да заработи карнитинът трябва да се даде на организма сигнал, че е необходима енергия, който би превключил процесите от режим на съхраняване към режим на изгаряне. Това би довело до мобилизация на мазнините и доставянето им в мускулите. Горивният сензор АМРК чувства енергийния дефецит и включва системата на разграждане и горене, но също така се грижи и за достатъчно количество на всички участващи в процеса вещества, включително карнитин.
От една страна ние си доставяме достатъчно карнитин с месото, а от друга организмът може сам да си го произвежда от аминокиселини в черния дроб и бъреците. Излишъкът на карнитин незабавно се изхвърля чрез бъбреците. За един час лека физическа работа нито съдържанието на карнитин, нито ацил-карнитиновият баланс в мускулите не се променя. Само по време на тежки физически натоварвания при анаеробни условия се наблюдава увеличение нивото на ацил-карнитин в мускулите, без промени в нивото на карнитин в кръвта. Множество клинични изследвания с употреба на различни дози карнитин при физически натоварвания на атлети, нетренирани и тренирани хора, не са потвърдили неговите вълшебни свойства.
Употребеният през устата карнитин е биологически достъпен от 5% до 15%. Ако в този момент организмът няма нужда от него, той изцяло се изхвърля с урината. Това някои експерти наричат производство на скъпа урина /препаратите с карнитин не са евтини и при препоръчваните дози от няколко грама на ден цената става доста висока/.
При някои заболявани може да бъде оправдана употребата на карнитин с лечебна цел. Може би също при веганите, които не употребяват месо – основният хранителен източник на карнитин. Но както показват изследванията, за здрав човек, дори когато спортува, допълнителният карнитин са излишно хвърлени пари.
След всичко казано до тук изводът е ясен: За да започне организмът да изгаря мазнини е нужно да му дадем сигнал, че няма енергия – по-малко да ядем и повече да се движим.