Движението е живот – с това твърдение едва ли някой може да спори. Но за болните от захарен диабет заниманията с физически упражнения имат някои нюанси.

Физическата активност и диабета са здраво свързани теми. Смята се, че именно хиподинамията /дефицита на движение/ е пусков механизъм в нашия организъм на процеси, които водят до преяждане и затлъстяване – един от главните фактори, водещи към развитието на захарен диабет 2-ри тип, а също така хипертония, исхемична болест на сърцето, ставни заболявания, даже някои видове рак. По данни на Световната здравна организация хиподинамията ежегодно е причина за смъртта на два милиона души.

Физическата активност има едно уникално свойство – понижава кръвната глюкоза по независим от инсулина път: работещите мускули по-добре усвояват глюкозата /намаляват хипергликемията/, за което им трябва много по-малко инсулин /намаляват хиперинсулинемията/, отколкото в покой. И зад това полезно действие се крие опасното въздействие на физическото натоварване. У болните от диабет, получаващи глюкозопонижаващи препарати, тя може да предизвика хипогликемия – критично спадане на нивото на кръвната глюкоза.

За това физическата активност при тези хора изисква спазването на определени правила:

–     Непосредствено преди началото на физическото натоварване е необходимо да се приемат въглехидрати /хляб, плодове/ и за всеки случай да има запас от леко усвоими въглехидрати – 4-5 бучки захар или чаша плодов сок / в разтворен вид глюкозата се усвоява по-бързо/;

–     Ако натоварването ще е по-дълго , добре е да се планува предварително и адекватно да се намали дозата на глюкозопонижаващите препарати;

–     Преди и след натоварването трябва да се контролира нивото на кръвната глюкоза са глюкомер.

При спазване на горните правила няма никакви ограничения за занимания със спорт на диабетиците. Разбира се, необходимо условие е добрата компенсация на диабета и липсата на съпътстващи заболявания или усложнения. Например диабетично стъпало, изискващо специални грижи за краката, или сериозно поражение на очите, бъбреците и сърдечно-съдовата система.

Във всички  останали случаи физическата активност на болните от диабет може само да се приветства. Особено аеробните натоварвания: упражнения с ниска /водеща до покачване на честотата на пулса по-малко от 50% от максималната за възрастта/ или средна интензивност /с пулсова честота 50-70% от максималната за дадена възраст/.

Болният от диабет трябва да практикува физически натоварвания минимум 150 минути седмично. За предпочитане е натоварването да бъде всекидневно или с прекъсвания не повече от два дни. А какво да бъде натоварването – ходене, плуване, каране на велосипед, танци – решавате вие и вашият лекуващ лекар според здравословното ви състояние. Главното е да се движите!