Микроелементите желязо и мед, повишаващи либидото в млада възраст, убийствено действат на организма след 50 години. Те ускоряват всевъзможните процеси, предизвикващи стареене.
Според мнението на учените от Университета на Мичиган натрупаната информация позволява да се счита, че желязото и медта не са толкова полезни, както се е смятало до сега. И по-точно полезни са не във всяка възраст.
Тези микроелементи се натрупват в организма през младостта. Тогава те са необходими, за да поддържат репродуктивните функции. След 50 години репродуктивните функции вече не са необходими, но желязото и медта продължават да играят същатата си характерна роля – катализатори на окислението. И с това ускоряват процесите на стареенето.
Всяко заболяване има свои рискови фактори, които способстват неговото възникване и усложняват протичането му. За Болестта на Алцхаймер това са металните йони: олово, желязо, мед. Специалистите от медицинския център на Университета в Рочестър, САЩ, са установили, че медта пречи на мозъчните клетки да се очистват от токсичните белтъци.
Болестта на Алцхаймер е възрастово невродегенеративно заболяване, за което е характерно образуването в мозъка на плаки от токсичния бета-амилоид, които предизвикват дегенерация и загиването на нервните клетки. Със застаряването на населението то се среща много по-често.
Бета-амилоидът е страничен продукт на метаболизма на невроните, но в мозъка действа система за неговото изчистване. Активен елемент на тази ситема е един белтък-рецептор LRP1, който в нормални условия свързва бета-амилоида и го изнася извън клетките в кръвоносната система, от където той напуска мозъка. Обикновено медта е свързана с различни кръвни белтъци. Но ако тя се окаже твърде много тези белтъци не достигат, а в свободен вид нейните йони са токсични. С възрастта тя се натрупва в клетките тапициращи кръвоносните капиляри в мозъка, предизвиква токсичен ефект, нарушава бариерата между кръвта и мозъка и прониква в нервната тъкан. Там тя улеснява окислението на белтъка рецептор LRP1, а в окислена форма той не функционира и не очиства нервните клетки от бета-амилоида. Медта влияе и върху активността на нервните клетки, което стимулира образуването на токсичния белтък и неговото обединяване в комплекси, от които мозъкът вече не може да се освободи. Тя предизвиква възпаление на мозъчната тъкан, което допълнително нарушава бариерата между мозъка и кръвта и облегчава натрупването на токсини.
За болестта на Алцхаймер няма лечение. Ние можем само да се опитаме да забавим развитието й и да отстраним, колкото е възможно рисковите фактори. Да изключим медта от храната е физически невъзможно, а тя е и жизнено необходима: играе важна роля в проводимостта на нервната система, растежа на костите, образуването на съединителната тъкан и секрецията на хормоните.
Съветите на диетолозите са следните: да се избягват витаминни комплекси и добавки, съдържащи желязо и мед, да се намали употребата на месо, да се употребяват за храна повече продукти, съдържащи микроелемента цинк /речна риба, телешки дроб, пшеничени трици и пълнозърнест хляб, лук, чесън, бирена мая, жълтъци, ядки/, да се обърне внимание на начините на пречистване на питейната вода.
От друга страна здравословният начин на живот може много да ни помогне в това никога да не се срещнем с болестта на Алцхаймер.