От множество източници ни залива информация за здравословните хранителни продукти, произведени без някои много вредни за нашето здраве вещества или обогатени с други, много ценни. За които трябва да плащаме доста повече, отколкото за обикновените. При запознаване отблизо с тях често истината се оказва някъде много далече от рекламата.
1. Обезмаслени продукти. Те би трябвало да бъдат приятел и помощник на хората, които следят за фигурата си или искат да се отърват от излишните килограми. Много хора слагат знак за равенство между обезмаслени храни и по-малко калории. Това в действителност не е така. Да премахнеш мазнините и да не загубиш приятния вкус не е възможно. На практика пониженото съдържание на мазнини с лихва се компенсира от повишените въглехидрати. Все пак производителят трябва да постигне някакъв приемлив вкус на продукта, който да накара потребителя да си го купи пак. И в края на краищата се получава така, че продуктът с намалено съдържание на мазнини съдържа повече калории от този с нормалното им съдържание. Но е доста по-скъп. Мазнините са хранителни вещества, от които организмът има нужда – те влизат в състава на клетъчните мембрани, без мазнини не могат да се усвоят от червата жизнено необходимите мастноразтворими витамини. При липса на мазнини в храната клетките трябва да си произведат необходимото сами. Но това спира разграждането на мастните запаси от мастната тъкан, което е целта на отслабващите. Клетката не може едновременно и да синтезира мазнини, и да ги разгражда. Някои мастни киселини организмът не може да синтезира сам.
2. Продукти „Лайт”. Увлечението по лайт-версията (без захар, с нейни заместители) на практика способства затлъстяването. Първо, психологическият момент, че щом е лайт, значи от него може да се изяде два-три пъти повече без угризения на съвестта (и без чувство за насищане). За съжаление само водата не съдържа калории. Второ, заменителите на захарта могат да забавят обменните процеси. Трето, те могат да стимулират апетита. Не е тайна, че аспартамът в началото е бил разработван като апетитостимулиращ препарат за прасета. Четвърто, организмът готов от сладкия вкус за нещо сладко, не получава нищо. Това предизвиква силно чувство на глад. Нататък знаете…
3. Кафявата захар. Разпространено е мнението, че кафявата захар е диетична и може да се употребява спокойно. Това не е така. Захарта си е захар, независимо бяла или кафява и съдържа еднакво количество калории. Плюсът на кафявата е, че съдържа и малки количества минерали. Но ако очаквате, че ще си набавите необходимите вещества от лъжичката кафява захар към кафето, не разчитайте на това.
4. Хималайска сол. Това е последната мода. Тя съдържа 98% натриев хлорид, както всяка готварска сол в магазина (честно написано на опаковката, ако има кой да чете). Останалото са различни други соли. Поръсвайки щипка сол върху храната едва ли ще си набавите всички необходими минерали. Фактът, че това били отложения на соли в море, съществувало преди 500 милиона години, не ги прави нещо уникално. Преди 500 млн. години не са съществували някакви уникални и несъществуващи сега соли, които да имат някакви вълшебни ефекти върху здравето. Откакто съществува Вселената и до ден днешен всички елементи и техните соли са едни и същи. Дали са били по-чисти? При ниското ниво на кислород във водата тогава е преобладавало анаеробното разлагане на органичната материя. Дори някои привърженици на здравословния начин на живот пият всеки ден по лъжичка хималайска сол. Не виждам кое е по-здравословното да си натоварваш организма с излишък от натриеви йони, независимо от източника им. От където и да са, те задържат вода в организма и покачват кръвното налягане.
5. Не съдържа холестерол. Пише го върху всяка бутилка с растителна мазнина, даже върху плодов сок или нектар. Звучи така, сякаш е продукт на някакви особено напреднали иновативни технологии. Представя се като особена заслуга на производителя, който с титанични усилия и сложни технологии е успял да изчисти олиото от това вредно вещество. На практика в продуктите от растителен произход не се съдържа холестерол под никаква форма. Няма и не може да има. Така ги е създала природата. Растенията не произвеждат холестерол.
6. Обогатено с витамини и минерали. Същото е и когато на олиото пише „ с витамин Е”. Този витамин е съставка на всяко олио и това не е заслуга на производителите. Обогатеното с калций мляко и без друго съдържа достатъчно калций по природа.
7. Не съдържа ГМО. Този надпис се слага и върху продукти, които изобщо не съдържат ДНК, за да има възможност тя да бъде и генно-модифицирана. Например, върху готварска сол, минерална вода или сода за хляб. Но това привлича вниманието на потребителите и отделя тези продукти от „обикновените”, което при раздухваната истерия върши отлична работа за продажбата им.
8. Без глутен. Новият повей на здравословното хранене. Това е белтъчина, състояща се от две части – глиадин и глутелин, съдържаща се в зърната на пшеницата, ръжта и ечемика. Тя е лепилото, което прави тестото еластично и по-добро за печене. Около 1% от хората имат наследствена непоносимост към глутена. При тях той предизвиква атрофия на въсите в тънкото черво и е абсолютно наложително да се спазва безглутенова диета. Тя е единственото лекарство. Също така тя има добър ефект при някои хора с алергии. При всички останали нейното спазване няма особени здравни ползи, освен чувството, че правиш нещо за здравето си. За да се експлоатира тази нова истерия, вече се появиха и продукти, където не може да има никакъв глутен, но гордо стои надписът: „Без глутен.” Включително спрей за нос и гърло и козметични продукти. Какъв глутен там! А и да бъде добавен по някакви причини, дори за страдащите от глутенова ентеропатия това няма абсолютно никакво значение. Глутенът действа единствено на ниво тънко черво, но не и върху кожата или лигавицата на носа.
9. Хляб без мая. Митът, че съществуват термофилни дрожди, които могат да преживеят температурата на печене на хляба от 94-98 градуса във вътрешността е само израз на непрофесионализъм. Всички клетки от закваската загиват при 55 градуса, когато белтъците на живата клетка денатурират. Следователно всеки хляб в края на краищата се оказва без мая. Да се избегне попадането в организма ни на живи дрожди не е възможно, те живеят около нас. Всички алтернативи на маята са просто друг вид дрожди, получени от сушени плодове и други растителни храни. Киселомлечните закваски са симбиоза между бактерии и същите тези дрожди.
10. Диетични бисквити. Продават се и български, и вносни. От рекламата се разбира, че те са някакъв супердиетичен продукт, особено ценен за отслабващите и за всички останали. Когато се прочете етикета, се оказва, че те са почти два пъти по-калорични от най-обикновените бисквити.
11. Без консерванти. Производителите са осведомени, че голямото количество т.нар. Е-та върху етикетите действат негативно на купувачите. Но да не се указват е забранено от закона. И се прибягва до хитрости. Някои се изброяват с химическите им названия, които не всеки разбира. Други се маскират под името натурално-идентични аромати или оцветители.
12. Без газова среда. Така написан изразът е доста неясен за потребителя. И безсмислен. Сложен след „без добавена вода” създава илюзията, че е нещо особено здравословно и ценно. При пакетирането на някои продукти това се извършва в т.нар. защитна атмосфера, обикновено азотна, за да се намали досега с кислород и да се избегне окисляването на продукта, което води до бързото му разваляне. Това се отнася за храни, които се продават в херметично залепени опаковки. Как се отнася това до продавано на килограм месо, свободно лежащо в хладилната витрина, не зная. Наоколо е само газова среда – атмосферата, където има предостатъчно азот. Защо азотът да е нещо вредно? Въздухът, който дишаме се състои от 79% азот. Това е едно от най-ценните вещества, без които животът не може да съществува. Без него не могат да се синтезират аминокиселините (съставна част на белтъците) и нуклеиновите киселини (носителите на наследствената информация), да се произвежда енергия. За съжаление азотът, който се намира във въздуха не е достъпен за директно използване от живите организми.
13. Заблуждаващи надписи. За да привлекат интереса на потребителя, върху опаковката се изписва с големи букви най-ценната или търсена съставка. Когато се разгледа състава, се оказва, че тя е изписана към края на списъка с ингредиенти. В него съставките се подреждат по концентрация – в началото тези с най-голямо количество, надолу с все по-намаляващи концентрации. И тези в края на списъка могат да се окажат в символични количества, нищо че са сложени като заглавие на продукта.
14. Био и органик храни. Всичко, с което се храним е биологично и органично по произход. Неорганични са минералните соли, които поемаме с храната. Останалото неорганично на планетата са камъни и пръст. Сертификатите, които се издават за биохрани гарантират, че продуктите са произведени по определени правила. Те не удостоверяват, че те са по-качествени, по-вкусни и по-полезни за здравето.
Има и други заблуди, но тези са на всеки рафт в магазина. За тях ние плащаме доста над реалната им цена. Някои могат да бъдат избегнати, но от други няма как да избягаме. И е важно да знаем.