Йодът е необходим минерал за всички – от малки до големи и още неродени.

Според статистиката повечето хора в цивилизования свят получават с храната 2-4 пъти по-малко от необходимия йод. Как това се отразява върху нашето здраве?

Щитовидна жлеза –  в нея се натрупва огромната част от намиращият се в организма йод, който е основна част на изработваните от нея хормони. Те са основните регулатори на метаболизма и нарушеният им синтез води до тежки смущения. При дефицит на йод се нарушава синтеза на хормоните  и възниква хипо- или хипертиреоза. А самата жлеза започва да нараства по размер и се появява гуша.

Репродуктивна система – при жените недостигът на йод води до нарушения в менструалния цикъл и в резултат до безплодие, а при мъжете – към понижаване на потенцията. И при двата пола дефицитът способства за по-ранно настъпване на климакса и възрастовите промени.

Интелект – йодът е необходим компонент за формирането на централната нервна система на човека по време на вътреутробното развитие. Ако по време на бременността майката има дефицит на йод, това води до снижаването на умствените способности на детето. Интелектът на възрастните също се влияе от недостига на йод – влошава се паметта, снижава се работоспособността и креативността.

Сърце – йодът влияе върху честотата на сърдечните съкращения и нивото на холестерола. Препятства възпалителните промени в съдовете, които по последни данни са основна причина за атеросклерозата. Дефицитът на йод увеличава сърдечно-съдовите рискове.

Колко йод ни е нужен дневно?

–          Деца до 6 години – 90мкг;

–          Деца от 7-12 години – 120мкг;

–          Юноши и възрастни – 150-200мкг;

–          Бременни и кърмещи жени – 200-250мкг.

От какви храни можем да си набавим нужното количество йод?

Вода – от нея постъпва около 5- 10%. Точното количество зависи от местоположението. Най-много йод се съдържа във водата на приморските райони, а най-малко – в планината.

Морска риба и морски продукти – в 100г може да има от 300 до 3000 мкг йод, но част от него се губи при топлинната обработка. В 100г морски водорасли има 170 – 185мкг йод. Червеният хайвер съдържа голямо количество йод в лесно усвоима форма и витамини и микроелементи, които му помагат лесно да се усвоява – витамини А, Д, Е; фосфор, калий, желязо плюс висококачествен белтък.

Райски ябълки – съдържат йод почти колкото и морското зеле. А освен него магнезий, натрий, желязо, витамини С, А и Р.

Достатъчно йод има в  ябълки, орехи, зеле, моркови, ряпа, спанак, чесън, праскови.

Йодирана сол – в САЩ нейната редовна употреба е свела дефицита на йод до нулата, в Европа успехът е по-малък. В дневната порция сол може да се съдържа до 200мкг йод, което е напълно достатъчно. Но за да се запази количеството му в солта тя трябва да се съхранява в светонепроницаеми опаковки.

Както и при всичко друго не е желателно както не внасянето с храната на достатъчно йод, така и неговият излишък. За това не прекалявайте с продуктите, които го съдържат. Нормалната по количество и разнообразна храна ще ви доставят всичко необходимо.