Привържениците на употребата на мляко са толкова много, колкото и противниците. Дали всичко, което се говори за млякото е точно така?

1.  Растителното мляко е по-полезно от животинското.

На практика: „Растително мляко” се прави от най-различни продукти – ядки /много популярно е бадемовото мляко/, соя, овес, кокосови орехи. Естествено не съдържа холестерол и лактоза, следователно е подходящо за страдащите от лактазна недостатъчност. За останалите хора няма сериозни преимущества. Съдържанието на холестерол в животинското мляко е малко и не влошава прогнозата даже на сърдечно болни, а холестеролът в малки количества е необходим за организма. Ядковите млека по количество белтък и мазнини, следователно и калории, надвишават много кравето мляко и отслабващите трябва да внимават. Това е при положение, че от бадемите преди направата на мляко не са извлечени мазнините. Ясно е, че предпочитането на един или друг продукт е въпрос на вкус и налични алергии. Има хора алергични към мляко, други – към ядки /2% от световното население страда от тежки алергии към фъстъци/.

2.  Възрастните хора нямат нужда от мляко. То е нужно на подрастващите, защото съдържа много калций.

На практика: Калцият е нужен на възрастните не по-малко, отколкото на децата. В млякото той е в удобна за усвояване органична форма /калциев лактат/, в подходящо съотношение с фосфора и наличие на витамин Д, осигуряващ неговото всмукване в червата и насочването му към костите. Една чаша на ден е подходяща за всички. Но с възрастта у някои хора намалява производството на ензима лактаза и консумацията на мляко се съпровожда с подуване на корема и диария. При това положение е подходяща консумацията на млечнокисели продукти.

3.  В млякото от магазина няма нищо полезно, топлото току-що издоено мляко е много по-добро.

На практика: Точно обратното. Суровото току-що издоено мляко може да е замърсено с различни причинители на болести и е необходимо или да се пастьоризира, или да се свари. Магазинният продукт има строго определено количествено съдържание на мазнини, белтъчини и лактоза. Купеното на село мляко варира по тези показатели в широки граници, което затруднява разчетите на неговата хранителна ценност. Като добавим и неизвестните условия на съхранение при селското мляко, остава да си помислим дали да не си купим мляко от магазина.

4.  В млякото има много хормони и антибиотици.

Добавянето на хормони удължаващи и усилващи лактацията е слабо разпространено. Инжектирането  с тази цел на растежен хормон е безвредно за хората. Той като всеки белтък се разгражда в храносмилателната ни система, а и ние нямаме рецептори за говежди хормони. Освен това използването на всякакви хормони оскъпява продукцията. За това животновъдите залагат на селекцията на млекодайни породи крави.

Антибиотици би трябвало да се използват само за лечение на инфекции. В този период млякото е непригодно за използване за храна, придобива лоши органолептични свойства и при прибавяне към по-голям обем мляко може да влоши качествата на цялата партида. За това големите млекопреработватели строго следят за качествата на млякото.

5.   Млякото с твърде дълъг срок на годност – съдържа вредни добавки.

Въпреки разпространеното мнение, в това мляко не се   добавят консерванти. Продължителното съхранение се получава за сметка на термичната обработка и стерилността при производство. В него няма млечнокисели бактерии и за това не прокисва. Ако дълго време се държи в хладилника отворено в него проникват гнилостни бактерии и то се разваля. Всяко мляко се разваля в резултат на развиване в него на бактерии.

Млякото със срок на съхранение една седмица е пастьоризирано, в него по-добре се съхраняват витамините, но присъстват млечнокисели бактерии и за това то прокисва бързо.

Каквото и да говорят разни „специалисти”, млякото си остава една полезна за всички възрасти храна. Употребена с мярка.