Много отдавна на хората са известни неблагоприятните въздействия на солта върху здравето, най-изразени върху сърдечно-съдовата система и бъбреците.
Изследователите от Университета Емори в Атланта изучили влиянието на излишъка от натрий в храната върху състоянието на коронарните съдове, оценявайки резервната скорост на коронарния кръвоток. Установили, че превишаването на нормата на употреба на натрий увеличава риска от стенокардия в същата степен, както и пушенето.
В изследването били включени 143 двойки близнаци мъже над 50 год.възраст, като на един от тях е било повишено количеството натрий в храната.
Скоростта на коронарния кръвоток (РСКК) е измервана с позитронно-емисионна томография без натоварване и в хода на аденозинов стрес-тест. Изяснило се, че РСКК при близнаците, на които е добавен натрий, пада много под нормата. Този показател се снижавал с 10% при увеличаване количеството на натрия само с един грам на ден (съответства на 2,5г готварска сол).
Средната употреба на сол в България надвишава значително препоръчваната дневна доза от 5г. На хората над 30 години, хипертоници, диабетици и хора с хронични бъбречни заболявания се препоръчва двойно по-ниска доза.
Солената храна се смята за рисков фактор за автоимунни заболявания. Количеството готварска сол в диетата може да обуславя активността на нашата имунна система и както са показали предварителните лабораторни изследвания да доведе до развитието на множествена склероза, псориазис, ревматоиден артрит и анкилозиращ спондилоартрит. В патогенезата на тези заболявания участват особени клетки на имунната система-Т-хелпери 17, произвеждащи един от възпалителните медиатори-интерлевкин-17. Ненормално високата активност на Т-хелпери 17 ги насочва срещу собствените клетки на организма.
Бил идентифициран специфичен ген (SGK1), участващ в образуването на Т-хелперите17. Продуктът на този ген, регулируем от глюкокортикоидите ензим киназа, абсорбира натриевия хлорид в червата и бъбреците.
Проведените епидемиологични проучвания показаха, че употребата на много солена храна само по себе си е рисков фактор за появата на рак на стомаха. А комбинацията й с носителство на Helicobacter pilori увеличава два пъти риска. Бактерията присъства в стомасите примерно на половината от земното население и у 80% от носителите тя не предизвиква никакви нежелани симптоми. У останалите 20% бактерията провокира развитието на язвена болест, а у някои хора това заболяване прогресира в рак.
В експериментите in vitro изследователите са установили, че високата концентрация на сол в окръжаващата среда на бактерията я стимулира усилено да синтезира онкобелтъка CagА. Така солта потенцира нейните канцерогенни свойства и я прави по-болестотворна.
По данни от статистиката за 2010г. излишъкът на сол в храната е причина за 15% от смъртността от сърдечно-съдови заболявания. 40% от тях са преждевременни, те настигат хората преди 69 годишна възраст. Това, което можем да направим, за да се предпазим от тях е много лесно- просто да спрем ръката си, когато се протяга към солницата.
