Често под напора на рекламата се прехласваме от разни прехвалени плодове от всички краища на планетата. И пренебрегваме богатства, които отдавна растат по нашите земи, но сега са незаслужено забравени и недобре познати.

Мушмули – по хранителна стойност са равни на ябълките и крушите. Съдържат едва 47 ккал/100г. и могат да намерят място в менюто на хората с наднормено тегло. Богати са на минерални вещества (калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, натрий, мед), витамин А, В1, В2, сравнително малко витамин С, ябълчна, винена и лимонена киселина, захари, танини, пектин. Хлорогеновата киселина в тях може да ги превърне в отличен и по-приятен заместител на популярното сред отслабващите зелено кафе. Предимно се консумират след ферментация, когато плодът омеква и придобива особено приятен вкус.

Хинап или китайска фурма – родината му е Източна Азия, но е култивиран в България, предимно в юго-източната й част. Той е един от най-полезните плодове и рекордьор по съдържание на витамин С – 1700 мг/100 г., с което надминава ацеролата. Съдържа още кобалт, йод, желязо, белтъчини, захари, пектин, флавоноиди, ябълчна киселина, рутин, танини, сапонини. Не може дълго да се съхранява в прясно състояние, но може да се изсуши и така полезните му свойства даже се засилват. Няма противопоказания за консумацията му, но хората с ниско кръвно налягане трябва да внимават.

Дренки – червените дренки от хилядолетия растат по нашите земи. Сега малко хора им обръщат внимание, но се прехласват по годжи бери и други екзотики. А те с нищо не са по-добри от тях. Дренките са много нискокалорични плодове – само 40,5 ккал/100 г. При сушене калоричността значително се повишава – 209 ккал/100 г., но тогава и количеството, което може да изядем значително намалява. Съдържа повече витамин С от лимоните, провитамин А, витамин К, калций, калий, магнезий, лимонена, янтарна и ябълчна киселини, захари почти 10%, пектини, флавоноиди, фитонциди, гликозиди, етерични масла. Консумират се сурови, от тях се правят компоти, конфитюри, желета. Добре се запазват в сушен вид.

Черница – отношението към черниците е почти като към плевели. Има три вида – бяла, червена и черна. Вкусните й плодове са ниско калорични и съдържат много протеини, минерали (желязо, калий, манган, магнезий), витамини (витамин С, фолиева киселина, ниацин, витамин В6, витамин К) и антиоксиданти (ресвератрол, зеаксантин, антоциани). По своето съдържание надминават широко рекламирания сок от нони. Освен свежи плодовете могат да се сушат или замразяват, като запазват голяма част от полезните си качества.

Рожкови – в Средиземноморието са били най-големият източник на захари преди ерата на промишленото й производство от захарна тръстика и цвекло. Тя се съдържа в неговите шушулки. Използват се като алтернатива на шоколад. Семената съдържат много калций, магнезий, калий, фосфор,желязо, мед, никел, хром, манган; витамин В1, В2, В3, провитамин А, витамин Е, протеини, големи количества фибри и пектин. Богат е на иноситол, който може да влияе благоприятно върху инсулиновата резистентност.

Всички наши дребни горски плодове можем смело да причислим към суперхраните. Не е необходимо да купуваме на високи цени рекламирани отвъд морски чудеса. Всеки плод притежава различен набор ценни вещества и по това нашите плодове не отстъпват с нищо. Няма храна, в която да се съдържат всички в най-високи дози.