Храната се отразява върху химичния състав на тялото и влияе върху обмяната на веществата. Нерационалното, небалансирано хранене може да стимулира появата на болести, към които човек има генетично предразположение – бъбречни и жлъчни камъни, диабет, подагра. Други болестни състояния се развиват на основата на нерационално хранене: поглъщане на големи количества храна /преяждане/, прекалено едностранчива употреба на даден вид храна с презумпцията, че е много полезна, частично гладуване с недостатъчен внос или пълна липса на жизненоважни основни или допълнителни хранителни вещества /белтъци, витамини, минерали/. Вредните последствия на неправилното хранене могат дълго да останат скрити за болните. Обратно, правилното, щадящо хранене може за дълго попречи да се изявят или дори да предотврати появата на болести, към които съществува предразположение.
Диетичното хранене е основен елемент от лечението на почти всички заболявания, а за някои от тях може да бъде най-важното или единствено – глутенова непоносимост, подагра.
При съставяне на диетичен лечебен режим се взимат предвид много фактори – химичен състав на храните, съотношение на продуктите в менюто, начин на приготвяне, режим на хранене. Задължително всеки вид диета изисква научна патофизиологична обосновка и съобразяване с биохимичните пътища на обработване на храните в организма и отделянето на отпадните вещества както при здравия човек, така и с отклоненията в тези пътища при съответната болест. Лекуващият лекар ще съобрази начина на хранене с особеностите на дадено заболяване, неговия стадий и особеностите на конкретния пациент.
При всички случаи съществуват общи изисквания към диетичното хранене валидни за всички видове заболявания:
1. За повечето остри и за хроничните заболявания диетата е задължителна. При остри заболявания или обостряне на хроничните тя позволява на болния орган да се отбремени и да се възстанови по-бързо. При хроничните заболявания тя способства за по-дълго поддържане на функцията на болния орган, за по-продължителна компенсация от страна на организма на нарушената дейност и по-дълъг период на ремисия с по-редки обостряния на болестта. Всяко изостряне оставя необратими увреждания на болния орган.
2. Диетата да бъде изградена по възможност от разнообразни продукти. По принцип всяка диета представлява известно ограничаване на храната. За да може да се издържи по-дълго време, нейното разнообразие е решаващо, както и начинът на приготвяне и поднасяне.
3. Всяка диета по възможност да отговаря на рационалното съотношение на хранителните съставки: Белтъци:Мазнини:Въглехидрати=1:1:4. В отделни случаи, разбира се, това съотношение не е възможно да бъде спазено и се съобразява с вида заболяване и стадия. Особено това се отнася към острите заболявания или по време на изостряне на хроничните. Но драстичните ограничения трябва да се спазват възможно най-кратко и постепенно рационът да се разширява с други храни до достигане на почти нормални съотношения.
4. Храната да бъде механично, химично и термично щадяща – да бъде изчистена от твърди и несмилаеми части, приготвена чрез варене, печене или задушаване и поднесена с подходяща температура.
5. Храненето да бъде динамично и да се нагажда към състоянието на болния и характера и стадия на заболяването.
6. Едно от най-важните условия е болният да бъде убеден за важността от спазването на диета за неговото добро състояние. Това според мен е най-трудната част. За съжаление доста болни се сещат за диета само по време на кризи и след тяхното отминаване веднага се връщат към недиетичното си и нерационално хранене до следващия път.
При хронично болни в период на стихване на оплакванията и неактивен болестен процес /ремисия/, които са в състояние да упражняват своята професия, една общощадяща диета може да се приложи при по-широк кръг заболявания при спазване на горните изисквания – стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, панкреасни, бъбречни и сърдечно-съдови. Общо щадящата диета може да не е толкова пикантна и солена, както са свикнали доста хора, но ще спомогне болестта по-дълго да не се връща.