Без храна не можем. В същото време тя влияе върху химичния състав на тъканите и върху обмяната на веществата. По този начин при неправилно и дебалансирано хранене тя може да стимулира появата на дадени наследствени предразположения – поява на бъбречни или жлъчни камъни, подагра, захарен диабет. От друга страна, рационалното и балансирано хранене може да забави с години появата на различните предразположения или дори да ги предотврати. В основата на редица болести може да бъде нерационалното хранене:
– Приемане на големи количества храна и преяждане;
– Едностранчива употреба на един вид храна – така модерните монодиети, пристрастяване към много рекламираните суперхрани;
– Частично или пълно гладуване – недостатъчен внос или липса на основни жизненоважни вещества, белтъчно-енергиен дефицит. В последно време това се посочва за една от основните причини за поява на чернодробни увреждания.
Вредните последствия от дефицита или излишъка могат да останат дълго време скрити и да се изявят, когато вече ще е късно.
Диетичният режим при заболяванията на различните органи и системи има свои специфики. При различни увреждания са допустими определени видове храни, а други са забранени. Всеки вид диети изискват научна обосновка и съобразяване с биохимичните закономерности на усвояване на храната при здравия човек и съответно тяхната промяна при различни заболявания. Има някои общи изисквания, които трябва да се спазват от всички. Те биха били полезни и за хора без заболявания.
1. Диетата е част от лечението. Поради неотменимостта на храненето тя е задължителна и трябва да се спазва продължително време, като се променя според стадия на заболяването и изразеността на симптомите. Широко се наблюдава сред населението фактът, че се спазва диетичен режим при изостряне на заболяването и след това отново преминаване към обичайното хранене за съответния пациент с мотива, че диетичната храна не е пикантна и е безвкусна.
2.Диетата трябва да се състои по възможност от разнообразни продукти. При отделни заболявания това не винаги е възможно. Диетата по принцип е свързана с известни ограничения в храненето. С настъпване на подобрение в състоянието и патологичния процес тя трябва да се разшири максимално възможно. Пълното изключване за дълго време на основни хранителни продукти може допълнително да предизвика увреждания.
3. Максимално да отговаря на рационалното съотношение на основните хранителни вещества – белтъчини: мазнини: въглехидрати = 1:1:4. При някои заболявания, особено в активния стадий, това съотношение може за бъде нарушено според изискванията на съответния диетичен режим. След преминаване на острия период и стабилизиране на заболяването трябва да се пристъпи към поетапно преминаване към по-физиологични съотношения и набор от храни, необходими за възстановяване на увредения орган.
4. Изискване, валидно за доста хора, е храната да бъде механично, химически и термично щадяща. Необходимо е с цел щадене на увредения орган и даването на възможност за неговото оздравяване. Това включва подходяща кулинарна обработка, при всички случаи изключваща пържене, паниране, острите подправки, консервирани и дразнещи храни.
5. Диетата да бъде динамична и да се нагажда към стадия на заболяването, а не да бъде веднъж зададена и да се спазва дълго време без съобразяване със състоянието.
6. Дневната храна да се разпределя през подходящи интервали – четири или пет пъти дневно.
7. При доста заболявания безапетитието е чест симптом. За това е желателно храната да бъде вкусно приготвена, с привлекателен вид, вкус и аромат.
8. При много болни, особено по-възрастни хора, са налице съчетани заболявания и спазването на една стандартна диета е неподходящо. Трябва да се изгради комбинирана индивидуална диета, съобразена с различните заболявания.
Това са общите изисквания, върху които се изгражда индивидуалната диета. Правилното ѝ провеждане изисква познаване не само на общите основи и изисквания на диететиката, но и особеностите на заболяванията, начините на възникване и спецификата на уврежданията на органите, стадиите на протичане, общото състояние на организма.