Периодично ни залива реклама на продукти за магнитотерапия: матраци, постелки, наколенки, гривни и други. Понеже матраците са нереално скъпи за по-наивните потребители, преминаха към по-евтините постелки. Показанията за използването им са толкова всеобхватни и  бомбастични, че направо да се чудиш защо още не са затворили всички болници и на тяхно място не са отворили цехове за производство на магнитни постелки.

Като начало ни ограмотяват с информацията, че:

– Северният полюс на магнита е с отрицателна полярност, действа разпръскващо на енергията, охлажда, съдържа протони и има успокояващо въздействие върху организма;

– Южният полюс е с положителна полярност, действа концентриращо на енергията, затопля, съдържа електрони, има възбуждащо действие.

Всяко твърдение от горните предизвиква множество въпроси. Идеята за полюси е много удобна за практически нужди, но тя не бива да се възприема буквално. Магнитът няма различни специфични частици или особено устройство на материала в областта на двата си края, които условно е прието да се наричат северен и южен полюс. Ако магнитът се счупи надве, на новообразуваните краища също ще се оформят нови полюси. Всяко вещество съдържа протони и електрони, те са основните елементарни частици, от които е изграден нашия свят. Що се отнася до разпръскването и концентрирането на енергията, възникват въпросите как,  къде и каква енергия. Но манипулациите с „енергията” сега са модерни в алтернативната медицина.

Основните влияния на магнитното поле върху човека били:

– Стимулира или потиска освобождаването на невромедиаторите в мозъка, с което повлиява болката. В мозъка се произвеждат много медиатори с различно действие, в тяхната работа са задействани множество рецептори, синапси, с много фина регулация. За лечебни цели се използват медикаменти, които имат точково действие върху точно определен механизъм и въпреки това имат много странични ефекти. До какво ще доведе стимулация на всичко трудно може да се предскаже. Добре, че нещата не работят така, както си представят някои хора.

– Стимулира парасимпатикусовия /ПС/ дял на вегетативната нервна система и регулира равновесието му със симпатикусовия дял. ПС регулира работата на сърдечно-съдовата система и подобна стимулация може да има неприятни последствия.

– Влияе върху централната нервна система, жлезите с вътрешна секреция, периферната нервна система, кости, стави, кожа, всички системи, тъкани, органи и клетки. Какъв хаос би настанал в организма, ако наведнъж се стимулира всичко.

С цел да се зарибят колкото може повече хора, показанията са нереално всеобхватни и започват през любимото на всички околомедицински шарлатани укрепване на имунната система, минава през „нормализира смущенията в организма”, за да стигне до нормализиране на кръвното налягане и кръвната захар, антисептично, антиалергично, противогъбично действие, възпалителни и дегенеративни ставни заболявания, нощно напикаване, заболявания на нервна /?/ почва, сърдечно-съдови заболявания, неспецифични белодробни болести /добре, че не го препоръчват за лечение на туберкулоза/, кожни заболявания, жлъчни и бъбречни камъни, простатит, импотентност, възстановяване след бременност, счупвания на кости, инсулти, инфаркти, силно нервно напрежение, физическа умора и психологичен стрес.

Особено внимание искам да обърна на:

– Подобрява кръвообращението и оросяването посредством действието върху хемоглобина на кръвта и железните депа;

– Стимулира снабдяването на кръвта с кислород.

Явно са чували, че в хемоглобина се съдържа желязо. А железни предмети се привличат от магнит. И абсолютно елементарната асоциация веднага им подсказва горните действия. Те, както и всички останали, са изсмукани от пръстите и нямат никаква доказателствена база. И нямат нищо общо с физиологията. Желязото в хемоглобина не е феромагнит, както магнитчето върху хладилника. То е много слаб диамагнетик и се отблъсква, а не се привлича от магнити. Доброто кръвообращение и оросяване на тъканите зависи от проходимостта на кръвоносните съдове и техният тонус. Това по никакъв начин не зависи от съдържанието на хемоглобин и желязо в кръвта. Още по-малко от железните депа.

Снабдяването на кръвта с кислород зависи на първо място от здравословното състояние на белите дробове. На второ място от наличието на достатъчно червени кръвни клетки /еритроцити/, които се изработват в костния мозък, с достатъчно хемоглобин в тях. Метаболизмът на желязото в организма преминава през сложни превръщения и многократна смяна на валентността, докато стигне до момента да пренася кислород в едната посока  и въглероден диоксид в другата. В този процес участват белтъчни молекули-преносители и други, които съхраняват желязото в клетките. В целия този цикъл магнитността не играе никаква роля. В противен случай нямаше да има нито един оцелял пациент след магнитно-резонансно изследване, където магнитите са много по-силни.

И тук е валидно правилото, както за всички шарлатани: „Пазете се от всички чудесни обещания. Чудеса няма!”