Като допълнение към едноименната глава на книгата искам да засегна въпроса с илюзията за масовата заболеваемост у децата. Алергии, непоносимост към глутен и лактоза – това са състояния, за които преди 40 години бяха чували само единици, а сега се срещали почти у половината от хората.

Това е ярък пример защо не може от личните впечатления да се правят глобални изводи. Ако се сравнят процентите на засегнатите от гореспоменатите състояния, и преди 40 години, и сега те са едни и същи. И тогава, и сега 1% от хората боледува от глутенова непоносимост. Непоносимостта към лактоза е една и съща за последните 5000 години. Алергиите може да се увеличат с увеличаване на видовете алергени, а не от това, че са се увеличили алергичните хора.

Наред с обсъжданите в книгата причини, могат да се споменат и някои допълнителни обстоятелства.

• Менталния навик да се обсъждат болестите с всички наред. Достатъчно е да попиташ някого „Как си?” и се отприщва подробно емоционално описание на всички болежки на фамилията с пълната им история.
• Повишените възможности на съвременните средства за комуникации, преди всичко социалните мрежи, които предишната точка я извеждат на невиждани преди висоти. Сега подробното описание на непоносимост към глутен или по-честите вирусни инфекции у едно конкретно дете се обсъждат в хиляди коментари. Това е повод за някой да се сети за вече забравени епизоди на две-три кихания, които описва подробно. И се създава чувството, че боледуват хиляди хора.
• Съществуващата демокрация, разширените възможности за предоставянето на информация и стремеж у медиите да създават новини от нищо може да раздухат единичен случай до големи размери. И да създаде илюзията, че това засяга много хора, че е масово явление.

Бизнесът с хорските страхове и хорската неграмотност. В световен мащаб това е бизнес за стотици милиарди. Той трябва да се поддържа. И се започва: първо с внушенията, че хората боледуват много. С внушенията, че всяко горе-долу естествено усещане или възрастово явление е израз на болест, която трябва да се лекува и веднага се предлагат всякакви билки и тревички за нейното лечение. С твърдението, че почти всички имат паразити, които трябва с години да се лекуват и след това цял живот да се профилактират, за да не се повторят. Следват предложения за безмислени изследвания с апарати и методи, които нямат никакво отношение към биологията и физиологията на човека. Но намират несъществуващи болести. И накрая съществува огромно количество специални препарати  и продукти /без глутен, без мая, специални детоксикационни програми, био, еко и прочие/. Някой всичко това трябва да го купува и да го плаща на не малки цени.