Едно след друго се рекламират пред лековерната публика поредните чудеса за лекуване на всичко в зелен цвят – зелено кафе, зелен чай, зелено какао. Жалко, че спанакът и копривата са си наши и отдавна известни, иначе и тях щяха да ги пробутат за панацея.

Зелен чай

Според продавачите му той снижава лошия холестерол в кръвта, бори се с всякакъв вид рак и във всеки стадий, чисти шлака и токсини, тонизира, повишава имунитета и всичко останало. Намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и удължава живота. С други думи, по-добро нещо от него в природата няма. Заради него японците живеят най-дълго в света. Но в повечето споменати по медиите изследвания се касае в най-добрия случай за корелации, установени чрез подробни анкети сред населението. Те трудно могат да се приемат за достоверен източник  на информация.

В останалите изследвания с екстракти от чаени листа или с отделни вещества от него /катехини/, резултатите са повече от скромни. Има и противовъзпалително действие, и антиоксидантно, и противотуморно, и противомикробно с противовирусно и противогъбично. Но това е ефект, отчетен в петриева паничка. Практически никакво влияние върху маркерите на възпалението у пациенти с метаболитен синдром не е показал нито самият чай, нито екстрактът от него. В системният обзор на Кокран кълъбърейшън от 2010 год. се заключава следното:

„Препаратите от зелен чай предизвикват не голяма статистически значима загуба на тегло у хора с наднормено тегло или затлъстяване. Доколкото в абсолютни цифри тази загуба е незначителна, те едва ли ще имат клинично значение.”

Чаят е приятна напитка и това е основната причина за употребата му – за удоволствие и утоляване на жаждата. За профилактика и лечение на каквито и да е заболявания не става. Но желанието у търговците да го продадат по-скъпо като му припишат някакви чудодейни свойства, нараства постоянно. Особено с налагането на определена мода.

Основният катехин в зеления чай е епигалокатехин галат. Той много лошо се резорбира. Терапевтичната доза се съдържа в 10 – 16 чаши. Физически е трудно да изпиеш толкова чай, а страничните ефекти /гадене, киселини/ допълнително усложняват процеса. Споменатите странични ефекти са най-невинните. Терапевтичният прозорец на катехина е много тесен и рисковете бързо надвишат ползата. Относително безопасната дневна доза е 704 мг като напитка и 338 мг във вид на таблетки. Клиничните ефекти се появяват при прием 800-850 мг. В САЩ пиенето на екстракти от зелен чай е втората по честота причина за медикаментозно увреждане на черния дроб. Хепатотоксичен ефект има дори самият зелен чай във вид на напитка, да не говорим очистен епигалокатехин галат като хранителна добавка. Но по продаващите го сайтове има такъв полет на фантазиите, че на регулаторните органи им е трудно да я сдържат.

През 2011 г. Европейската агенция по безопасност на хранителните продукти обясни в пространна разработка, че заявленията за лечебните свойства на зеления чай и неговите съставки, са силно преувеличени, а през 2018 г. предупреди аргументирано за неговата хепатотоксичност в дози над 800 мг.

В САЩ регулаторните органи периодично атакуват сайтовете продаващи „натурални растителни препарати” заради обещанията за профилактика и лечение на всичко на света. До тях стигат само 1% от съобщенията за странични ефекти от хранителни добавки. Реалният мащаб на трагедията е трудно да се оцени.

Не лошо е изучен списъкът на лекарствата, които са несъвместими със зеления чай: противоастматични бета-агонисти, средства за лечение на депресия, нестероидни противовъзпалителни средства, които всеки пие без замисляне при болки тук и там.  В списъка влизат препарати за лечение на сърдечно-съдови болести, противотуморни медикаменти, орални контрацептиви, антибиотици, понижаващи кръвната захар средства.

Противопоказанията са доста много като за натурална панацея! Трябва да имаш крепко здраве, за да се лекуваш с нея.

Виж Част две: Зелената панацея – 2 част