Интернет вече изобилства със съблазнителни обяви, в които на пациентите се обещава за нула време да се направи пълно изследване на организма, веднага ще се постави диагноза на наличните или даже на още не съществуващи заболявания и веднага ще се започне лечение или профилактика. С това  ще се избегне разкарването и чакането с часове пред лекарските кабинети и лаборатории и ще излезе даже по-евтино и по-точно. Уви, не всички разбират, че универсални методи и апарати за общо изследване на организма не съществуват. С възражението: „Да, но са го използвали още при космонавтите!” гълтат въдицата.

Като конкуренция на биоскенирането, още плахо, от Русия си пробива път хемосканирането – диагностика по жива капка кръв чрез микроскоп с тъмно поле. Предлагат го лаборатории, кабинети, по сайтовете за колективно пазаруване. Наскоро гледах предаване и по някаква телевизия.
Изследва се капка капилярна кръв, току-що взета от пръста, без оцветяване и консервиране. За сега се прави от лекари. Трудно ми е да приема как човек с висше медицинско образование ще дава подобни умопомрачителни обяснения. Техниката е съвсем легитимна лабораторна апаратура, свързана с компютър. Лабораторната диагностика е съвсем законен вид медицинска дейност, ако имаш съответните сертификати.
Под микроскопа действително могат да се видят признаци на заболявания, в противен случай никой няма да назначава диференциално броене и изследване на морфология на еритроцити.

Баламосването на пациента става на етап интерпретация на резултатите. Как се обяснява това, което се вижда на полето, как се наричат намерените артефакти, какви диагнози се поставят и какво лечение се препоръчва. Това са неща, които често нямат нищо общо с медицината.
Ще разгледам обясненията, дадени на сайтовете на кабинетите, предлагащи това „уникално” изследване, както и от атласа за обучение на диагностици.

– Можем да наблюдаваме формата и размера на червените и белите кръвни телца – можем, но без оцветяване различните видове бели кръвни клетки не могат да се разграничат, а това е важно.

– Виждат се състояния като:

Дехидратация – това се разбира много по-добре от изследване на показателя на кръвта, наречен хематокрит.

Стрес – това е описателно понятие и от формата на еритроцитите няма как да се разбере.

Изтощение – няма такъв критерий, по който да се диагностицира, изтощение на какво?

– Хиперхолестеролемия – диагностиката на всякакви биохимични показатели чрез микроскопия е нереално. Но навсякъде ги определят:
Напр. Холестеролови кристали – холестеролът не е във вид на кристали, хидрофобен е /не обича вода/ и в съдържащата 90% вода кръв не може свободно да си плува. За това природата е изобретила специални частици, които да го пренасят, т. нар. Липопротеини, които под микроскоп не могат да се наблюдават. Това се отнася и за всички молекули. Освен това  представеният за холестерол боклук в картинката от атласа за обучение на диагностици е толкова голям, че не може да премине през никой капиляр. Друг шедьовър/боклук с вид на клечка/ е представен за „мек съдов холестерол”. Такова нещо в природата не съществува.

Следват кристали пикочна киселина, които могат да бъдат наблюдавани само в отложенията около ставните тофи при подагра. Според обясненията на колежката по телевизията, оксалатите имали нещо общо с пикочната киселина.

Кристали ортофосфорна киселина, които изглеждат като тъмносиньо петно от химикалка, каквото може би са. Реално посочените кристали са бели, почти прозрачни. За да може ортофосфорната киселина да изкристализира, нейната концентрация трябва да е толкова висока, че това не може да е човек, а някакво извънземно.

Захарни кристали – пропуска се факта, че това не е мед и в човешката кръв няма захар, а глюкоза, която е в разтворен вид дори при хипергликемична кома.

– Можем да наблюдаваме съдържанието на несмлени протеини и основно мазнини – това можем да наблюдаваме основно в тоалетната. В червата всички хранителни вещества се смилат на съставните си части. Чревната лигавица не пропуска несмлени протеини и мазнини, ако не са успели да се смелят, те се изхвърлят.

Анализът позволява да се определи:

• Общото състояние на имунитета – тази формулировка нищо не означава. Няма как микроскопски да се определят параметрите на имунитета, нито той има някакви видими прояви върху кръвните клетки, които основно се виждат.

• Метаболитното равновесие – абсолютно нищо незначещо. В организма има хиляди метаболити, кои от тях се визират и как тяхното ниво се отразява върху еритроцитите. Високо ниво на един път на левкини, друг път на слепващи лектини. Това са различни неща.

• Ензимен дефицит. Това са множество наследствени генетични заболявания, които се диагностицират чрез специфични сложни тестове. Повечето се проявяват още в детска възраст и не чакат кога ще отидем на хемосканиране.

• Наличие на атероми в кръвта – това са доброкачествени тумори основно по окосмената част на главата и няма как да се намират в кръвта.

• Дефицит на хранителни елементи, минерали и витамини – това може да се определи със сложен биохимичен анализ, но не и на око.

• Повишена киселинност – или рН. Това е десетичен логаритъм от концентрацията на водородните йони. На око също не може да се определи.

• Степента на замърсеност на вътрешната среда, степента на хронична интоксикация с тежки метали, вредни производства – ако нашите бъбреци и черен дроб не могат да очистват вътрешната ни среда, ние ще сме в доста тежко състояние в интензивно отделение, чакайки трансплантация на черен дроб.

•  Предразположение към инсулт, инфаркт, подагра, атеросклероза, анемия, дегенеративни и други сериозни заболявания, дори заплашващ аборт при бременни. Как предразположението се отразява върху външния вид на кръвните клетки се обяснява с мъгляви, ненаучни измислени термини и теории.

• И върха на  занятието – наличие на паразити. Любимата диагноза на всички околомедицински мошеници. Почти у всеки човек. Пропускайки факта, че не живеем в Екваториална Африка. Ако няма нещо подходящо, се обявява, че светлото петно, което се намира в средата на всеки еритроцит е паразит. А там еритроцитът просто е по-тънък, има по-малко хемоглобин и затова е по-светъл. Ако ние абсолютно във всяка червена кръвна клетка имахме паразит, положението щеше да е много тежко. Защото еритроцитите ни щяха да загинат, всичките. С тях и ние. От известните паразити вътре в еритроцитите живеят четирите вида причинители на малария, бартонела и бабезия. Но те са толкова малки, че на фона на кръвните клетки изглеждат като черни точки. А и по нашите родни места не се намират.

За останалите плуващи из препарата неща важи общото правило- ако са по-големи от еритроцитите, особено гигантски в сравнение с тях, това означава, че те не могат по никакъв начин да се намират в капилярна кръв и да излязат през дупката в пръста. Капилярите са широки, колкото еритроцита – 7-8 мкм. От къде се вземат тогава? От околната среда – недобре почистени стъкла, прах от въздуха, от оператора. Възможно е на пациентите да се показват готови картинки от компютъра. Важното е да се уплашат от факта какви страшни неща имат кръвта и да дадат мило и драго да се избавят от тях.