Повод за написване на тази статия ми даде цветистия разказ на две майки какви представления устройват, за да нахранят своите около две годишни дъщери. Защо децата капризничат и отказват да се хранят? Правилно ли е да ги заставяме на всяка цена да правят това и да изяждат всичко в чинията? Такъв подход може да ни струва много.
Преди да говорим, че детето има лош апетит и трябва да се взимат някакви спешни и строги мерки, преди да превръщаме всяко хранене в цирк, трябва да установим дали наистина това е така или само ни се струва. Най-лесно това може да стане като за няколко дни записваме колко и кога е изяло детето, включително и похапванията между две хранения. Тези записки може да се анализират заедно с личния лекар, в комплект с оценка на здравето, телесното тегло и самочувствието на детето, и тогава да се правят изводи. Може да се окаже, че детето изяжда напълно достатъчно за своята възраст, наддава на тегло и се развива нормално, здраво е и няма никаква нужда, дори е вредно, да се тъпче насила.
При формирането на апетита решаваща роля има централната нервна система. Основни дразнители са видът, мирисът, вкусът, температурата на храната, начинът на приготвянето й, времето и мястото на хранене. Отношението към тези фактори се изработват у детето в ранно детство въз основа на традициите на хранене на семейството. През втората година децата с удоволствие имитират поведението на масата на своите родители. Съществуват както позитивни традиции на хранителен стереотип /култура на поведение на масата, разнообразно и пълноценно, но не извънмерно хранене/, така и негативни /обилно хранене с преяждане, склонност към висококалорийна храна, пристрастяване към мазна и сладка храна/, които практически автоматично се предават на детето. В значителна степен апетитът зависи от състоянието на стомашно-чревния тракт и нервната система. Трудно е да се нахранят деца емоционални и впечатлителни, които всяко незначително събитие може да отвлече от процеса на хранене.
Ако се действа на принципа „да го нахраня на всяка цена” и безпорядъчно се дава на детето всичко, което ни дойде наум, храненето никога няма да бъде рационално, т. е. съответстващо на възрастта и потребностите на малкия човек. На масата на този капризник преобладават сладкиши, шоколади, фаст-фууд, които изместват необходимите за хармоничното развитие месо и риба, плодове и зеленчуци, мляко и млечни изделия.
Вместо театрализираните представления по време на хранене, други елементарни мерки могат да дадат ефект.
1. Избягвайте стихийните похапвания между храненията, ходом, на детската площадка, така между другото. Обикновено с лесно преносими пакетирани храни. Така детето свиква постоянно да яде, постоянно да поема храни, които са непълноценни. Когато дойде време да се седне на масата и да се яде нормална храна, то не е гладно. То не харесва пълноценното и балансирано меню, отвикнало е от полезните храни, които са му необходими.
2. Отчитайте особеностите на нервната система на детето. Ако то е твърде възбудено, дайте му възможност да се успокои като премине към по-малко интензивни и емоционални занимания. Осигурете по-спокойна обстановка за хранене. Не го дърпайте насила към масата. При този подход освен да се отврати от процеса на хранене друго няма да постигнете. На масата не трябва да има гръмки разговори, спорове, това води до понижаване на апетита.
3. Създавайте ритуали, за да превърнете храненето в удоволствие. Привлечете детето в съвместно сервиране. Оформянето на масата ще привлече вниманието му с някои детайли: красива салфетка, вазичка с цветя, детски сервиз с красиво изресувани приказни герои. Храната върху чинията трябва да е красиво поднесена, украсена със зелени подправки, зеленчуци, плодове. По-големите деца могат да участват съставянето на украсата и менюто. Ако ви се удава поиграйте малко на тема храна, разкажете за това откъде идва и как се прави.
4. Количеството и вида на храната трябва да е съобразен с възрастта и нуждите на детето. Често проблеми с храненето имат деца, които са ги дохранвали с усилие – „до последната лъжичка”. От порция, която е колкото за възрастен. Ако детето не се нахранило добре по различни причини или на вас така ви се струва, не трябва на всеки час да му предлагате храна. Следващата хранене трябва да е през нормалния интервал.
5. Не поощрявайте храненето с лакомства, обещавайки нещо вкусн, ако си изяде супата, например. Това придава на лакомствата голяма и излишна значимост.
6. Следете за вкусовото разнообразие на порциона.
7. При необходимост осигурете адекватна замяна на продукти, ако по здравословни причини детето не може да консумира някои храни. Ако ясно са набелязани вкусови пристрастия и то упорито отказва да яде някаква храна не настоявайте, още по-малко не му я давайте насила. При днешното изобилие на храни винаги може да се намери замяна. Опитайте да му я предложите в друг вид, с друга гарнитура, приготвена по друг начин, с друга украса.
8. Не принуждавайте детето с помощта на всевъзможни заплахи. Това само ще задълбочи проблема. Храната ще се асоциира не с удоволствие, а с негативни емоции и страх. Те не способстват за изработване на правилно хранително поведение и култура на хранене.