Опорно-двигателният апарат представлява седемдесет и пет процента от нашето тяло. За това неговите заболявания са сред най-разпространените болести. А от тях, особено в средна и по-напреднала възраст възраст, най-разпространена е артрозата. Увреждането на ставния хрущял, съпроводено с болка, скованост и значително нарушаване на качеството на живот, е една от епидемииите на 21 век. От това заболяване може да страда 10-12% от населението

Лечението трябва да започне в по-ранна фаза, за да има ефект. Но много често болният се връща при лекаря след известно време с влошаване на състоянието. Защо се получава така и как да избегнем максимално дълго влошаването?

По данни на Световната здравна организация при хроничните заболявания, изискващи продължително лечение, верни на предписаната терапия остават половината от пациентите.  Останалите престават да се лекуват или коректират лечението си по свое усмотрение, без да се посъветват със специалист. При артрозата най-честите нарушения, които пречат да се постигне добър ефект, са:

–  Обезболяващи – непрекъснато

Болката в засегнатата става е толкова силна, че болните молят само за едно – да им дадат нещо, което ще я намали. И подобни лекарства се предписват – най-често това са нестероидни противовъзпалителни средства /НСПВС/, по- рядко парацетамол. Те се приемат в курс най-много за 7-10 дни, а след това само при нужда.

На практика тази препоръка не се спазва от много болни. НСПВС действат бързо, на практика след 1-2 приема, бързо се подобрява самочувствието и болният не бърза да ги спре. Много хора самоволно продължават курса, а други почват да ги пият дори за профилактика. На края се получава…влошаване на състоянието.

НСПВС не са безобидни лекарства. Някои негативно действат върху сърдечно-съдовата система, други – на стомашната лигавица. Най-главното в случая е, че те при продължителен прием лошо влияят върху хрущялната тъкан, ускорявайки нейното разрушаване. Получава се, че симптоми няма, но болестта прогресира и с времето привичните дози престават да облегчават болката. И ако без да се посъветвате с лекар сами си повишавате дозите, проблемите нарастват като снежна топка. Идва момент, когато единственото решение е смяната на ставата с изкуствена. Но не за всички стави има замяна.

Изводът е, че НСПВС са необходими при артроза, особено на първите етапи от лечението няма с какво да ги заменим, но да ги превръщаме в единственото лечение не бива.

–  Прием на хондропротектори за кратко време

Лекарите предписват при артроза и друг вид лекарства – хондропротектори. В по-ранните етапи на заболяването те могат да забавят развитието на болестта или дори да го спрат за известно време. Курсът на лечение с тях е продължителен, минимум три месеца. Но някои болни го прекратяват дори след две седмици, с обяснението, че не се вижда резултат, за какво само да пият лекарства.

Ефектът от хондропротектора в началото е незабележим, особено, ако се сравнява с бързия ефект на НСПВС. За това се препоръчва да се пият продължително. С времето те дават добър резултат: хрущялът става по-здрав, по-еластичен и увлажнен, в него се нормализира обмяната на веществата. Благодарение на това се подобрява подвижността на ставата, намалява или дори изчезва болката, следователно намалява или изчезва нуждата от обезболяващи с техните странични ефекти. Този резултат трае от няколко месеца до половин година, за това се препоръчва курсът с хондропротектори да се прави два пъти в годината.

Но главното е, че хондропротекторите са единствената група лекарства, които влияят върху причината на заболяването, а не само намаляват болката. Те не могат да възстановят хрущяла до здраво състояние /това не може нито едно лекарство/, но не позволяват болестта да прогресира.

Изводът е, че курсът с хондропротектори трябва да се направи до края и тогава да се оценява ефекта. И тогава, когато видите колко добър е резултата, щего повторите с по-голямо желание.

–  Спиране на лечебната физкултура при подобрение

Артрозата се лекува не само с лекарства. Важна роля играе двигателната активност. Ставите трябва да се пазят – да не се вдижат тежести, да не се бяга и да се избягват всички резки движения с тласък в ставата, да се работи с редовни почивки. Но и да се обездвижваме не бива. Нужна е специална гимнастика, която ще раздвижи ставата и ще облегчи движението в нея. В началото повечето хора с удоволствие правят упражненията. Но когато се почувстват малко по-добре, гимнастиката се забравя. На някои им липсва дисциплина, за да си правят упражненията, други смятат, че щом болката е намаляла няма нужда от това и могат да си живеят както по-рано.

За съжаление това не е така. Гимнастиката е нужна не само на ставите, но тя укрепва мускулите, които ги заобикалят, укрепват и движат. Ако те са в добър тонус по време на движение компенсират част от натоварването. Ако са отпуснати и нетренирани, натоварването пада върху увредения хрущял. Той по-бързо се износва и самочувствието се влошава.

Какъв е изводът? Артрозата е хронично заболяване, което във всеки момент може да се изостри. За това гимнастиката е нужна не само за лечение, но и за профилактика на обострянията. Тя трябва да се прави всеки ден, независимо има ли болка или няма.