Стресът е неспецифична реакция на организма към разнообразни външни въздействия. Неспецифична означава, че организмът ни реагира универсално, независимо от характера на дразнителя/положителен или отрицателен/. Всеки фактор/химически, физически, инфекциозен, психологически, социален/ който може да наруши равновесието в организма, се нарича стресор. Той е стимул, който води до реакция, наречена Общ адаптационен синдром. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Сам по себе си той има защитни функции. В ситуации на изменения на околната среда стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и справяне с проблема. Това, което ни разболява е прекомерният постоянен стрес- дистресът и за преодоляването му трябва да се насочат всички усилия- и индивидуални, и на обществото като цяло.
Реакцията към стрес се развива във времето и преминава през няколко фази. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предишния.
1. Фаза на тревога – тялото проявява стресова реакция чрез повишаване нивото на адреналина и кортизола, повишаване на артериалното налягане и сърдечната честота, пренасочване на кръвообращението към ключови за съпротива органи като сърдечно-съдова система, мускули, мозък. Така се подготвя за следващата фаза.
2. Фаза на съпротива – организмът е готов за борба или бягство. Това е стадий на справяне с проблема. Ако не настъпи подобно справяне се преминава към следващия стадий.
3. Фаза на изтощение – в която при продължаващ стрес тялото губи съпротивителните си сили. Тук се проявяват свързаните със стрес болести, както и изявяване на някои съществували и до момента, но непроявени заболявания и декомпенсиране на леко протичащи болести.
При стрес се наблюдават различни емоционални прояви- тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени- промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, в паметта. При продължителен стрес могат да се проявят промени в репродуктивната функция, в кръвосъсирването, бавно зарастване на рани, проблеми с храносмилателната и ендокринната система.
В борбата със стреса можем да изберем следните варианти:
– Да намалим силата на действие на източника на стрес;
– Да променим начина, по който реагираме на стресора;
– Или и двата варианта.
Във всички случаи се изисква време и усилие, за да се стигне до промяна.
Необходимо е да се подхожда стъпка по стъпка.
Преследвайте реалистични цели, които имат значение за вас.
Не бъдете крайни максималисти. Бъдете готови за това, че нещата стават по-бавно, трябва да се положат повече усилия и е възможно да има и временни неуспехи.
Универсален модел на поведение за борба със стреса не съществува. Много важно е да се научим да се справяме със своите стресори. Да променим отношението и реакцията си към тях. С комлексни антистрес програми ще ви помогнем да намалите максимално щетите върху вашето здраве от ежедневния стрес. Програмите включват: психотерапия, автогенна тренировка, мозъчна стимулация, ароматерапия.