Мащабно изследнане на Калифорнийският университет доказа, че правилното хранене, употребата на плодове и зеленчуци, отказването от тютюнопушене и редовните физически упражнения, освен всички останали ползи, влияят положително на мозъчната функция и могат да отдалечат началото на нейните възрастови изменения. Така е била изявена обратната зависимост между степента на привързаност към здравословния начин на живот и честотата на оплакванията от влошаване на паметта във всички възрастови групи.

Практикуването на поне един от факторите на здравословния начин на живот намалява риска за влошаване на паметта с 21%, при присъствието на два такива фактора вероятността за възникване на проблеми с паметта се снижава с 45%, а при три- със 75%.

Оказало се, че здравословния начин на живот е по- характерен за възрастовата група над 60г. Възрастните хора са по- склонни по съвета на лекарите  да променят своя начин на живот и вредните си навици, тъй като усещат последствията им върху своето здраве.

Изясни се и механизма, по който физическата активност помага  не само да забавим, но и да подобрим паметта си и да съхраним здравето на мозъка си в напреднала възраст. Аеробните физически упражнения три пъти седмично по 40 минути в течение на година са довели до увеличаването на хипокампа(област от мозъка, отговаряща за паметта ).

Известно е, че във възрастта над 60г. хипокампът намалява своя обем със скорост 1-2% годишно. Специалистите считат, че тази атрофия е пряко свързана с възрастовото отслабване на паметта.

Ефектът на тренировките на  бягаща пътека се оказал поразителен: след една година  хипокампът на участващите в изследването не само не е намалил своя обем, но даже го е увеличил с около 2%, т.е. е компенсирал възрастовата атрофия. Участниците са показали подобрение в решаването на задачи за памет и в тестовете за пространствена памет в сравнение с контролната група.

При биохимичните изследвания е намерено увеличаване на нивото на невротрофичен мозъчен фактор(BDNF), който стимулира образуването на нови нервни клетки в хипокампа, точно в зоната, която се увеличава след физическите натоварвания. Освен нови неврони BDNF стимулира образуването на нови израстъци по тях  и нови връзки между нервните клетки. А това подобрява паметта и възможностите за запаметяване на нова информация. Нивото на този белтък се увеличава и след тридесетминутна разходка пет пъти седмично.

Занятията с йога също стимулират мозъка. Само едно двадесетминутно  занимание рязко увеличава  скоростта и точността на тестовете  за обем на работната памет и самоконтрол, свидетелстващо за способността за продължителна концентрация, запомняне и използване на нова информация.

И някои други начини могат да ни помогнат да поддържаме здрав ум и свежа памет до дълбоки старини. Това са четене на книги и ежедневната преса, ръкоделие, игри, ползване на компютър, активен социален живот, умерено гледане на телевизия. Те могат да намалят риска за загуба на паметта  с 40%. Най- добрият начин, но и най- трудният е изучаването на чужд език. Друг по-нов, ефикасен и безвреден метод е мозъчната стимулация (по-подробно виж на Мозъчна стимулация ).

Намаляването на количеството употребени калории в рамките на 20-25% също забавя деградацията на нервните клетки и стареенето на мозъка, нормализира функциите  му и намалява  развитието на възрастови деменции, болест на Алцхаймер и Паркинсон. Това е и единственият с доказан ефект до този момент и достъпен начин за удължаване на живота.

Стареенето не трябва да бъде пасивен процес. Можем да защитим паметта просто: да продължим да бъдем физически активни, съобразявайки се със своята възраст, да продължим познавателната дейност и да се храним умерено. Защото никакви специални диети, хапчета или хранителни добавки не е доказано, че влияят за съхраняването или повишаването на умствените способности. Трябва да положим усилия и да се справим сами.