Както уверяват учените в момента не съществува ефективно и безопасно лекарство срещу затлъстяването. Но тази болест е излечима. Основни начини за нейното лечение официалната медицина смята диетата, физическите упражнения и хирургическите методи. Медикаментите и хранителните добавки се разглеждат като допълнения към тях. Тук бих прибавила и някои психологически методи за борба със зависимостта към храна и новия метод за мозъчна стимулация.

Но медиците не се предават и продължават да търсят „вълшебната” таблетка срещу затлъстяване и възможно е тя да се появи и да избави света от тази епидемия и всички съпътстващи я хронични заболявания. Но по-вероятно е да навреди, както всичките й предшественици.

В търсене на „вълшебната таблетка”:

1. Последният неуспех на фармаколозите стана ефедрата. Съдържащите я хранителни добавки вече доведоха до 155 смъртни случая и множество инфаркти и инсулти. Но тези съобщения не спират желаещите лесно да отслабнат, преди официалната й забрана в САЩ тя е била изкупена до кутийка от аптеки и магазини.

2. Още един „фармакологичен бум” е бил разрешаването за използване на фенфлурамина /1996г./ – препарат предизвикващ чувство за насищане и потискащ апетита. Това лекарство е приемано като панацея. Но се оказало, че предизвиква наркотична зависимост и увреди на клапите на сърцето. И само година след разрешаването му е било забранено за използване. Това се отнася за цивилизования свят. Той все още влиза в състава на различни „вълшебни” препарати и елексири за отслабване, продавани по Интернет и внасяни нелегално от Изтока. ВНИМАВАЙТЕ КАКВО КУПУВАТЕ ПО ИНТЕРНЕТ!

3. Още от 1893г. е започнало приложението с тази цел на екстракти от щитовидна жлеза. Употребяващите ги , разбира се, са сваляли килограми, но с цената на собственото си здраве. Излишъкът на хормони на щитовидната жлеза или хипертиреоидизъм значително увеличава интензивността на обмяната на веществата, води до увреждане на очите, сърцето, треперене, изпотяване, неврози, както при известната на повечето хора Базедова болест.

4. От 1933г. е започнала употребата с цел отслабване на динитрофенол. Обикновено той се употребява в селското стопанство като хербицид и инсектицид и се  отнася от токсиколозите към клетъчните отрови. ДФ блокира производството на енергия от митохондриите и клетките в отчаян опит да си осигурят жизнено необходимата им енергия започват да горят всичко, което могат, включително и мазнините. Това се съпровожда със значително покачване на телесната температура, дехидратация и електролитен дисбаланс. Може да бъде опасно за живота, особено ако човек има и някои хронични заболявания.

5. През 1937г. „вълшебната” таблетка станал амфетаминът. Този наркотик действа като психостимулатор и едновременно повишава физическата работоспособност без да се чувства глад. По-късно започнали да го комбинират с други вещества – например диуретици, а накрая го забранили.

Съвременните препарати срещу затлъстяване:

Въпреки сериозните странични ефекти създаването на нови препарати продължава. Работата върви в направление на препарати, увеличаващи енергозагубите и потискащи апетита.

Средства, намаляващи употребата на храна /намаляващи апетита/:

1. Препарати, действащи непосредствено на центровете на апетита в главния мозък. Към тях се отнасят препаратите, съдържащи сибутрамин. За тях беше установено, че предизвикват увреди на сърдечните клапи и беше препоръчано да бъдат изтеглени от аптечната мрежа.

2. Препарати с периферно действие, създаващи чувство на запълненост на стомаха, включително набъбващи в стомаха субстанции и съдържащи повишено количество фибри.

Средства, влияещи върху обмяната на веществата:

1. Препарати, намаляващи всмукването на хранителни вещества от чревната лигавица. Към тях спадат препаратите съдържащи орлистат –  инхибитор на ензима липаза, който значително намалява усвояването на мазнините. Това са единствените препарати, използващи се при лечение на затлъстяване, които в момента са разрешени за продажба в България. Но и при тях се откриват странични ефекти като увеличаване на риска за развитие на тумори на дебелото черво и пикочния мехур. Друга група са на базата на хитозана, които адсорбират мазнините и ги изхвърлят непроменени от организма. Те нямат странични ефекти, освен опасността от възникване на недостиг на някои незаменими мастни киселини и мастноразтворими витамини.

2. Препарати, променящи обмяната на веществата в тъканите. Основно това са хормони, влияещи върху метаболизма на мазнините – тестостерон и соматотропен хормон, чиято употреба може да доведе до нежеланите ефекти  на допинга, а употребата на СТХ стимулира появата на тумори.

Средства, увеличаващи употребата на енергия:

1. Хормони но щитовидната жлеза

2. Адреналин

Други:

1. Голяма надежда се възлагаше на нов клас препарати, влияещи върху рецепторите на ендоканабиноидната система в мозъка /Римонабанд/. Но се оказа, че той предизвиква тежки депресии и опити за самоубийство и само две години след като беше разрешен за употреба се наложи да бъде спрян от продажба.

2. Различни препарати, съдържащи диуретици /отводняващи/ за намаляване на водното съдържание на организма и разхлабващи вещества за очистване на храносмилателния тракт. Явно е, че те намаляват теглото чисто механично и нямат отношение към отслабването, но след неоправдана и продължителна употреба неприятните им ефекти са налице – обезводняване, намаляване на калия в кръвта и аритмия, лениви черва.

3. Хранителни добавки, съдържащи кофеин, екстракт от бергамот и други екзотични растения, извлеци от ананас, хром и други.  Изследванията не потвърждават тяхната ефективност за намаляване на теглото, а някои от тях при по-големи дозировки имат и странични явления / кофеин, бергамот/.

И при това положение на нещата остават старите изпитани методи на рационално хранене и достатъчна физическа активност.