Научен екип от Dana-Farber Cancer Institute- Бостън откри по какъв начин физическите упражнения способстват за намаляването на мастната тъкан.
Отдавна е известно, че при физически натоварвания разходът на енергия нараства непропорционално- изразходва се повече енергия, отколкото е необходима за физическото усилие. При него се увеличава и нивото на белтъка транскрипционен фактор PGC1- алфа/ заедно с други белтъци той усилва производството на термогенин, или UCP1 /, което действа благоприятно не само на мускулите, а и на целия организъм. Транскрипционният фактор участва в много обменни процеси, активирайки стотици гени, които контролират работата на митохондриите, енергийните станции на клетката. Един от регулаторните фактори на нивото на PGC1- алфа се оказва нов хормон, влизащ в състава на сложен молекулярен комплекс. Новооткритият хормон се образува в активно и продължително съкращаващи се мускули/ открит е в кръвта на хора след десет седмици интензивни тренировки/ и се разнася с кръвотока из целия организъм. Наречен е иризин.
Иризинът действа върху клетките на бялата мастна тъкан, в които у млекопитаещите се запасяват мазнини. Въздействието на хормона ги превръща в клетки на кафявата мастна тъкан, отговарящи за производството на топлина с изразходване на енергия. Това става чрез повишаване нивото на белтъка термогенин. Той образува във вътрешната мембрана на митохондриите пори, пропускащи протони, което препятства образуването на АТФ / единствения вид химична енергия, която клетките могат да използват за своята жизнена дейност /. Това повишава разхода на енергия, предизвиква снижаване на телесната маса и нормализиране нивото на кръвната захар у опитни мишки, страдащи от затлъстяване.
Иризинът е необичайно консервативен белтък, неговата аминокиселинна последователност е 100% идентична у мишките и човека. Това означава, че той играе много важна роля у всички млекопитаещи, участвайки в терморегулацията. Ако той се отделя при мускулно треперене, когато ни е студено, то продукцията на топлина нараства и ни помага да не замръзнем.
По-нататъшните изследвания потвърждават и хипотезата за съществуване на трети вид, освен бели и кафяви, мастни клетки, присъстващи в организма предимно на възрастни индивиди. Наречени са бежови мастни клетки и съчетават в себе си свойствата и на белите, и на кафявите. У тях, както и у белите е много ниска базовата експресия на гена UCP1, отговарящ за синтеза на термогенина. Той е нужен на митохондриите за преобразуване на енергията в топлина. В същото време бежовите мастни клетки притежават способността да превключват аналогично на кафявите програмата за преобразуване на енергия, нараствайки експресията на UCP1 под въздействието на ниска температура на околната среда или на изработвания по време на физически натоварвания иризин.
Кафявата мастна тъкан е наричана мастна тъкан на новородените, тъй като дълго време се е считало, че тя присъства само у съвсем малки деца, помагайки им да се адаптират към живота извън майчиния организъм. Но скоро бе открита кафява мастна тъкан и у възрастни хора. Оказва се, че тя се различава от детската- състои се от бежови клетки. По-тъмен цвят и придават по-големия брой митохондрии.
Новите данни за иризина и бежовата мастна тъкан откриват широки перспективи за разработване на методи за лечение на затлъстяване и захарен диабет ІІ тип. Но в клиничната практика те няма да влязат скоро. А за сега изходът е един- да бягаме или да плуваме.