Малко хора, избирайки си поливитаминен препарат, се интересуват от съдържанието на витамин К в него. Той се отнася към мастноразтворимите витамини /витамини А, Е, Д, К/ , т.е. за неговото усвояване в червата са необходими мазнини. Без тях както съдържащите се в таблетки, така и в хранителните продукти витамини, няма да се усвоят и ще се изхвърлят без всякаква полза.

Витамин К1 в големи количества се намира в зелените листни зеленчуци. Витамин К2 в достатъчно количество се изработва от полезните бактерии в червата, за това негов дефицит се среща крайно рядко при някои тежки заболявания на храносмилателната система. Витамин К3 е синтетичният аналог на витамина. Разликата между тези три форми е в дължината на страничните вериги, но тяхната витаминна активност се обуславя  от цикличното ядро.

Една от основните функции на витамин К е участие в синтеза на белтъци, свързани с кръвосъсирването – протромбин, проакцелерин, проконвертин, фибриноген и др.. Ако нашата кръв не се съсирваше, то всяка малка раничка ще бъде смъртоносна. За да се предотвратят рискове свързани с кръвотечение не бива да прекаляват с него жените, на които предстои раждане в близко време.

Витамин К способства за усвояването на калция, препятства разрушаването на костите и помага в борбата с остеопорозата. Необходим е за нормалния растеж и формиране на скелета. Бори се с образуването на калцификати в организма, включително и в атеросклеротичните плаки. Може да намали риска от появата на захарен диабет 2 тип. Стимулира синтеза на редица биологично активни вещества – хистамин, серотонин, ацетилхолин и на много от бързо обновяващите се белтъци., като подпомага бързото зарастване на рани, язвени дефекти, пострадали от изгаряне тъкани. Влияят върху мембраните на клетките и вътреклетъчните структури, влизат в състава на липопротеините на мембраните.

Недостиг на витамин К в организма много рядко може да бъде предизвикан от неговия дефицит в храната. Основно проблеми могат да възникнат след прием на антибиотици /те убиват полезните бактерии, които го изработват/, антагонисти на витамин К /при предозиране на антикоагулантни препарати/, заболявания, свързани с нарушения в усвояването на храната. При дефицит се получават калцификати в хрущялите, деформация на растящите кости, при предозиране на антикоагуланти – вътрешни и външни кръвоизливи, отлагане на калций в стените на съдовете.

Употребата на витамин К в надвишаващи нормата количества може да доведе до увеличаване плътността на кръвта. На хора, страдащи от разширени вени, тромбофлебит, повишен холестерол,  не се препоръчва да злоупотребяват с храни, богати на този витамин. Това се отнася и за бременни в последните три месеца на бременността.

Употребен в големи количества, започва да се натрупва в организма и може да предизвика още обилно потоотделяне и зачервяване на кожата.

Денонощната физиологична нужда от витамин К е: за възрастни – 120 мкг, за деца до 14 год. – от 30 до 100 мкг.

Продукти, които са най-богати на витамин К – зелени листни зеленчуци, зеле. Спанакът е рекордьор – само 20-30 грама от него са достатъчни да покрият дневната нужда. С по-малко съдържание: зехтин, някои плодове /банани, авокадо, киви/, домати, тиква, цвекло, картофи, моркови, млечни продукти, яйца, зърнени и бобови храни, соя. Животинските храни като правило са по-бедни. В черния дроб и мускулите се съдържат неголеми количества витамин К2. По-важен за човека е синтезът му от чревните микроорганизми. Заради това при новородените с все още стерилни черва може да се наблюдава склонност към кървене. Към 7-10 ден с поселяване на нормална микрофлора и започване на синтез от нея на витамин К2 тази склонност изчезва.

Витамин К не се разрушава при топлинна обработка. Пагубно действие му оказва само светлината.