На кого не му се е искало да отслабне бързо и с минимални усилия. Всеки ден на бял свят се появяват поредните чудо-диети, някои твърде съмнителни, които най-често са или безсмислени и скъпи, или направо опасни.

Една от най-популярните системи за хранене е разделното хранене. Нейните привърженици в наши дни са безчислено множество. Следвайки заповедите на американеца Хърбърт Шелтън /от 1928г./ те  се хранят така, че в храносмилателната система белтъците да се смилат отделно от въглехидратите и в различно време /според Шелтън/. От гледна точка на медицината тази теория е нелепа и няма никаква физиологична основа под себе си. Идеите на Шелтън нямат никакво отношение нито към изводите от опитите на Павлов, нито към общоприетите в началото на миналия век /и още повече към съвременните/ представи за физиологията на храносмилането. Един от постулатите му е , че при неправилно хранене храната се задържа в хранопровода /не е грешка на преводача/, а продуктите в недопустимите съчетания се задържат в стомаха, където се подлагат на гниене. Разбира се никакво гниене в стомаха не е възможно – при такава киселинност не може да оцелее нито една бактерия освен Helicobacter pylori.

Представите на Шелтън за съчетаемостта на храните не е основана на нищо друго освен на фантазията на автора, подпомогната от липса на медицинско образование  /завършил е школа по натуропатия и хиропрактика/.

На практика е доказано в множество изследвания, че хранителните вещества се усвояват и метаболизират най-добре именно при съчетаване на различни продукти при един прием на храна. От друга страна храните са съчетание от белтъци, въглехидрати и мазнини. В действителност чисти монокомпонентни продукти са само захарта, солта и олиото. Даже чистата свинска мас е 70-75% мазнини, а медът – 75% въглехидрати, останалите проценти са други вещества, включително и белтъци.

Няколко милиона години еволюция е приспособила човешката физиология към усвояване на хранителни вещества от смес на различни храни. В дванадесетопръстното черво благополучно се смилат в едно и също време без всякакво разделяне мазнини, белтъци и въглехидрати. То се осъществява от ензимите на панкреаса и чревната лигавица и с помоща на жлъчката, без отлагане на прословутата „шлака”. В клетките на панкреаса храносмилателните ензими се синтезират и пакетират  в едни и същи мехурчета /везикули/ и в комплект се изливат в дванадесетопръстника.

На какво се дължи тогава намаляването на теглото? То се дължи на няколко простички неща:

1. Непълно усвояване на храната;

2. Фактически преминаване на дробно хранене – храната се приема  6-7 и дори 8 кратно през деня;

3. Замяна на похапванията с некачествени храни на осъзнато отношение към храненето;

4. Намаляване на употребата на бързи въглехидрати и тежки животински мазнини, употребата на повече плодове и зеленчуци;

5. Снижаване на общата калоричност на менюто;

6. Склонност към останалите аспекти на здравословния начин на живот.

Това са причините хората да мислят, че от разделното хранене се отслабва. Причината за отслабването е калорийният дефицит, а не разделното хранене. И все пак всяко осъзнато отношение към храненето е за предпочитане пред стихийното преяждане.