Стават все по-популярни и се продават по всички вериги магазини. Но за разлика от други неща, при които става дума само за мода и престиж, те са и полезни. И вече се употребяват и от обикновени потребители, не само от фанатици на тема здравословно хранене.
Използването за храна на прораснали семена има дълга история. Преди много векове са използвани от славяните и народите от Средна Азия. В наши дни са любимо блюдо на натуропати и сироядци. Едни предпочитат зърна прораснали не повече от 3 мм, други – с дълги стъбла. А това влияе на хранителната ценност. При по-продължително прорастване в зелените кълнове се натрупва витамин С. Основният въпрос е: кълновете по-полезни ли са от зърната, семената или бобовете, от които са израснали? Зърнените продукти – хляб, паста, мюсли, които са много популярни, са високовъглехидратни продукти. При неумерена употреба способстват за увеличаване на теглото. Направените от пълнозърнесто брашно са по-полезни, в тях се запазват изцяло много полезни вещества, но и въглехидрати съдържат не малко. В този смисъл кълновете радикално се отличават от зърното. Те са по-близки до пресните зеленчуци и плодове, а в много аспекти ги превъзхождат, отколкото до своя прародител – зърното.
Зърна, семена и бобове са устроени по сходен начин – малък зародиш, заобиколен от запаси храна, нужна за израстването и развитието на новото растение. Тези запаси са голямо количество скорбяла и умерено съдържание на белтъци и мазнини, които трябва да се използват за синтез на различни, нужни на растението вещества – ензими, витамини, растителни хормони, антиоксиданти. Максимално количество достигат на 4-7 ден. Едновременно с това скорбялата се използва и нейното количество намалява, като се намалява калоричността.
По време на кълненето съдържанието на витамини нараства, понякога десетки пъти и е съществено по-високо от това в самите плодове и зеленчуци.
При прорастване на семена от репички концентрацията на витамин А нараства 40 пъти. Витамин В1 в ечемичени кълнове нараства 25 пъти. Витамин С в кълнове от зелен грах се увеличава 7 пъти, а в червен грах – 26 пъти.
Следователно малки количества кълнове могат да заменят доста голям обем от тях и да задоволят дневните ни нужди.
Най-полезните кълнове са от семената на броколите. В тях има много повече биологически активни вещества, отколкото в самия зеленчук. Например 20-50 повече глюкорафанин. Превърнат в клетките в сулфорафан той действа имуностимулиращо, противоканцерогенно, като антидот при тютюнопушене, при съдови, очни и стомашни проблеми.
Както за всичко освен верните неща, доморасли специалисти пробутват и заблуди. Някои твърдят, че растежните хормони, ауксини, произвеждани от кълновете, могат да подмладяват. За тази цел нашият организъм трябва да притежава специализирани рецептори върху клетъчните мембрани, за да ги възприема като хормони. А ние нямаме подходящи рецептори, и тези хормони не могат да имат никакво действие върху нас.
Другата заблуда е, че „живите” ензими могат да имат някакво благотворно /какво – зависи от фантазията на пишещия/ действие върху здравето ни. Ензимите са белтъчни молекули, които в стомашно-чревния тракт се разграждат на съставните си части – аминокиселини, и се използват за нуждите на организма. Дори и консумирани сурови, още в стомаха под действието на солната киселина те денатурират, както се случва и при топлинната преработка.
Как се произвеждат в домашни условия има много съвети. Главното е да не използвате семена, които се продават за посев. Те са обработени с различни химикали. Има специални семена за кълнене. Не садете големи количества, за да има до края на седмицата. Може да ги превърнете в разсадник на бактерии и плесени. Не се подлъгвайте за още по-полезно да купувате суперскъпи био, органик, еко кълнове. Те се торят с оборски тор /на места и с човешки/, който не винаги се обработва достатъчно и вече не един път имаше избухвания на епидемии от салмонелоза и E. сoli с тежки усложнения, включително до смъртен изход.
Най-полезно е кълновете да се ядат сурови, като допълнение на салати, сандвичи, за украса на блюда. За да не омръзнат използвайте ги и при приготвянето на зеленчукови гарнитури. Кълновете на фасул, леща и всички бобови добре понасят топлинна обработка.
Кълнове, които се използват за храна, са тези от привичните ни съедобни растения: зърнени храни, бобови, ядки и семена, броколи, тиква, чесън, копър. И от растения, които практически не се използват за храна: люцерна, детелина, лен.
Това е още един достъпен източник на здраве. И заместител на всякакви вълшебни витамини от собствени градини, предлагани от мрежовия маркетинг.