Болестите при които помага така добре познатият ни обикновен кромид лук не са малко. Само видовете рак, развитието на които препятства не са малко. Даже умерената употреба на лук /1-2 луковици седмично/ защитава от тумори на дебелото черво, гърлото и яйчниците. А 5-6 луковици седмично снижават риска от развитието на рак на устната кухина и хранопровода. Възможно е да помага и при други още недостатъчно изучени в тази насока варианти на тази страшна болест. Той е цял склад на вещества, имащи не само противоракова активност, но и въобще много полезни.
Много от луковите богатства помагат при простуда. Фитонцидите имат противомикробно действие. Притежава много вещества незаменими за сърдечно болните. Те нормализират съдържанието на различните липиди в кръвта и препятстват образуването на тромби. А следователно защитават от инфаркти и инсулти. Повишава костната плътност у жените след менопауза.
Съдържа много флавоноиди /особено кверцетин/, които имат кардиостимулиращо, капиляроукрепващо, спазмолитично, диуретично и жлъчкогонно действие.
Средна луковица съдържа 20% от дневната норма витамин С, растителни фибри, манган, молибден, витамин В6, фолиева киселина, почти единствения естествен източник на германий.
Много важно е неговото противовъзпалително действие. В последните години медицината доказа, че хроничните възпалителни реакции имат важна роля при много заболявания, за което преди даже не се и мислеше. Доказана е връзката на бавно протичащото възпаление с атеросклерозата, сърдечните заболявания, затлъстяването, диабетът от втори тип, неинфекциозни поражения на черния дроб, подозира се при невро-дегенеративните заболявания. По принцип сърдечно-съдовите заболявания са главната причина за смъртността в наше време. Възпалението поразява най-вътрешната обвивка на съдовете /ендотел/ като нарушава тяхната функция и предизвиква спазъм и образуване на тромби.
Много е полезен лукът не само за костите, но и за ставите. Съдържа много серни съединения, необходими за изграждането на хрущялната и съединителната тъкан.
За съжаление тази полезна сяра има и странични действия – мирисът оставащ след употреба на лук и сълзите, които се леят, когато режеш лук. Използвайте остър нож за рязане, който малко травмира клетъчните мембрани на лука и отслабва отделянето на дразнещите очите вещества. Още по-добър ще е ефекта, ако луковицата предварително се охлади.
Как най-добре да готвим лука, за да съхраним максимум от полезните му свойства?
1. Махайте само люспите, максимално съхранявайте горните слоеве – в тях се съдържат най-много полезни флавоноиди;
2. Ситно нарязаният лук става особено полезен след 5-10 минути – за това време в него се синтезират най-активните компоненти, но след ден нарязаният лук губи всичките си полезни свойства;
3. При варене полезният кверцетин не се разрушава, а преминава в разтвора. За това лукът в супата е много полезен; при задушаване и пържене също съхранява полезните си свойства;
4. Хубаво е да се изяжда на ден не по-малко от една средна луковица /150 г/. За това добавяйте лук не само в салатите, но практически във всяко блюдо – супа, гарнитури /картофи, зеленчуци/, ястия от месо, риба, птици, яйца. Лукът не подхожда само на сладкото.
Най-много полезни флавоноиди има в червения лук, след това в обикновения жълт лук, а накрая – в белия.