Учените демонстрираха, че измененнията в организма, предизвикани даже от умерена диета, водят до рязко нарастване на нивото на стрес. Това на свой ред предизвиква желание да се употребява повече висококалорична храна и е една от причините за срива на повечето диети( статия в списание The Journal of Neuroscience).
На по-малко от 10% от хората, които са постигнали намаляване на теглото в резултат на диета се удава да удържат резултата в по-дългосрочен план. Вина за това може да има повишената податливост към стрес, която при хроничните стресови ситуации се изразява в постоянно повишено ниво на хормона кортизол. Кортизолът е силен стимулатор на апетита.
При съкращаване на денонощния рацион с 25% на опитни мишки и при намаляване на теглото им с 15%, което съответства на умерена диета у хората, физиолозите ги подложили на лек стрес. Анализите показали, че нивото на кортизола в кръвта е по-високо, задържа се по-дълго и се снижава по-бавно, отколкото у животни , които не са подложени на диета. Това доказва повишена възприемчивост към стрес.
Животните, които са били на диета, получавайки отново достъп до обичайния рацион, са били склонни да употребяват повече храна. При това нивото на хормоните, стимулиращи апетита (напр. грелин, който също стимулира синтеза на кортизол), даже и след употреба на висококалорични продукти е останал забележимо по-висок от нормата. Отново подложени на стрес те реагирали на него много по-интензивно и демонстрирали желание да изядат повече мазна храна от обичайното.
Анализът на генната активност установил повишени нива на белтъците ( кортикотропин рилизинг хормон и адренокортикотропен хормон), които стимулират синтеза на кортизола, както и на хормоните, стимулиращи апетита. Даже след като се върнали към нормалната си храна в нормално количество.
Именно измененията в активността на гените може да обясни известния факт, че повечето опити да се намали теглото чрез диета и глад не водят до желания резултат. Схемата е проста: недостатъчно хранене – стрес – енергийни загуби – стремеж те да се попълнят – повишен апетит. Увеличени нива на кортизол и грелин. Заради промените в генната активност тази схема действа по-дълго, отколкото продължава самата диета. Диетите не толкова повишават нивото на стреса, но и препрограмират отговора на мозъка към бъдещи стресови ситуации и емоционалните пориви към употреба на висококалорична храна. За съжаление вашият мозък работи срещу вас.
Намирайки начин да се противодейства на стреса по време на диета може съществено да увеличат шансовете за нейния успех и за по-дълготрайно задържане на резултата й.