Често се случва хора около нас леко, на пръв поглед, да достигат желаните цели, а на нас не ни върви, и не ни върви. Дали самите ние не пречим на мечтите ни да се сбъдват и не поставяме спирачки. Едва ли хората се раждат неудачници. Но някои спомени от детството могат да ни изиграят лоша шега в целия ни по-нататъшен живот.
– Страхът да не сбъркаш. Той може да парализира цялата дейност на човека. Винаги, когато правиш нещо съществува вероятност от грешка, или нещо да не се получи в идеалния и желан вид. Още повече, ако това е нещо ново за теб.
Тази нагласа често се формира у децата от родителите. Децата по-често бъркат. За тях повечето неща са нови и непознати и е нормално по-често да грешат. Те така се учат. Трудно е да бъдеш винаги безгрешен дори за възрастните. Голяма грешка е вместо да обяснят на детето си какво трябва да направи, родителите да му се карат и да го наказват. Наказанието с най-големи последствия е игнорирането, когато родителите показват на детето, че то не е достойно за тяхното внимание. С това те формират у него убеждението, че всяка грешка е глобална катастрофа, която е фатална. И е по-добре нищо да не правиш, за да не грешиш. Освен постоянния стрес с последствия за здравето, това може да се отрази върху целия живот на индивида.
– Страх от бъдещето. Бъдещето е винаги неизвестно, а неизвестното плаши. По принцип децата рядко се плашат от новото. Иначе не биха могли на нищо да се научат. Те активно изследват и опознават света и всичко ново в него. Но родителите винаги се опасяват нещо лошо да не се случи, изпитват страх от бъдещето и с добри намерения почват да предпазват децата от всичко и така да ги приучават. Правят го почти неосъзнато. В резултат на тези внушения вече възрастните хора се боят да правят нещо ново. Да сменят работата, да сменят неподходящия партньор, да заминат на по-далечно пътешествие. Но страхът трудно се признава и затова човек почва да търси всякакви причини, обикновено извън себе си, които му пречат да осъществи желанията си.
– Нищо не мога да направя. Тази мисъл също несъзнателно се внушава още от детството. Никой не се е родил научен и на всичко трябва да се учиш от нулата. С повторения и грешки. Понякога това е досадно за родителите и те предпочитат да го свършат сами. Но ако това поведение се повтаря чисто, детето расте с чувството, че нищо не може да направи сам, все едно няма да се получи.
С възрастта все пак мнозинството от нас разбират, че трябва да прилагаш усилия, за да постигнеш нещо. Не винаги мама и татко могат да го направят вместо теб. Но тези грешни установки, ако не се коригират, могат да пречат до края на живота, правейки човек нерешителен и неуверен в себе си.
Направете първата крачка.
1. Ясно си определете целите. Кои от тях са по-непосредствени, средносрочни и далечни цели. Не мечтайте. Определете цели, които са реалистични за постигане лично за вас. Но за това трябва реално да оцените своите способности и условията на околната среда. Дали те биха позволили постигането на конкретните цели. Много важно е да бъдете откровен със самия себе си. И да определите това лично вашите цели ли са или са ви натрапени от средата /най-често от родителите, приятелите, модата/. Ако не се съобразите с личните си предпочитания и способности, ви очакват разочарования.
2. Детайлизирайте своите цели. Облечете ги в конкретни форми до най-малки детайли. Все пак и детайлите вие трябва да ги реализирате. Така целият проект няма да ви изглежда плашещо. Представете си най-добрия сценарий.
3. Движете се по избрания път без да спирате. Мнозина смятат, че е най-трудна първата крачка. Но тя е само началото на дълъг път. Най-трудното е упорито да продължавате движението без почивен ден.
4. Постоянно се учете. Светът в момента се движи много бързо и вие трябва да сте в крак с него. Бъдете открити за всичко ново, за всяко ново откритие. Това може да ви се вижда сложно и трудоемко, особено ако отдавна не сте на двадесет. Но животът е такъв, че ако не се движите с него, много бързо ще изостанете. А науката е нещо толкова интересно. Струва ли си да го изпускате, за да живеете в миналото. Освен това постоянното учене има и бонус – то е ефективна профилактика на възрастовите невродегенеративни заболявания.
5. Вярвайте в себе си и своята мечта. Намерете тези, които също вярват във вас, ще ви поддържат и вдъхновяват. Бягайте далече от тези, които ще се опитват да разколебават вашата увереност в себе си, да ви внушават, че това не ви е по силите, не е за вашата възраст и изобщо не ви трябва за нищо.
6. Носете отговорност за собствените си решения. Научете се да признавате, че всяко действие е следствие на прието от вас решение. Не обвинявайте целия свят за собствените си неуспехи, не се обиждайте на роднини и приятели за това, че не могат, а на моменти не се и опитват да ви опазят от грешки.Вашият живот е във вашите ръце.
7. Победете страховете си. Всички хора се опасяват от това, че нещата няма да се получат веднага, че може да не са разчели всичко. Това е нормално. Но някои постигат успех въпреки всичко, а други – само мечтаят. Успешните хора се страхуват, но действат. Неудачниците от всичко се страхуват и седят скръстили ръце. Или си намират оправдания за всичко.
8. Настройте се позитивно. Това не са само думи. Ако започнете нещо ново, но без желание и с отрицателна настройка, трудно може да очаквате добър резултат. Разбира се, всичко трябва да е с мярка. Не бива да позволявате твърде розовите мисли да ви лишат от адекватна оценка на ситуацията.