Един от източниците на стрес и всекидневни терзания е ниската самооценка. Много хора са склонни да се обезценяват, да не дооценяват важността на своята работа и своя принос в общата работа. За поддържане на нормални отношения с другите хора е много важно да можем да се самооценяваме адекватно. Много зависи от това, което мислим и говорим. Често не се замисляме и не придаваме значение на това, което казваме. Склонни сме да се укоряваме, да търсим грешките в себе си, да се наричаме безделници, мързеливци или неудачници.
Но това на пръв поглед безобидно отношение към себе си може да се отрази негативно както върху самооценката на човек, така и върху оценката на другите за него. Когато сам не се цениш, наричаш себе си безделник, некадърник и неудачник не трябва да се учудваш, че и околните също престават да оценяват адекватно и положително твоите усилия и да се отнасят към теб пренебрежително. Това става източник на обида и чувство на неудовлетвореност, които могат да доведат до стрес, професионално изчерпване и дори депресия. Но в тази ситуация дори смяната на работата не може да помогне, ако човек не се промени.
Първата крачка към промяната е да осъзнаеш проблема. Навикът да обезценяваш себе си почва да се формира още в детството под влияние отношението на родителите. Съхранява се дълго и като възрастни такива хора го правят вече автоматично, даже не забелязвайки, че не им е приятно. Но това ги прави нерешителни, твърде самокритични, недоверчиви, подозрителни. Стремят се към самоутвърждаване, но при това често предизвикват конфликти с околните и поява на още по-голямо неодобрение отт тяхна страна.
Някои правила ще ви помогнат да оцените по достойнство работата си и да си повишите самооценката:
1. Изключете от речника си всички отрицателни определения по отношение на себе си. Никога не казвайте, че сте безделник и неудачник, не повтаряйте: „В нищо не ми върви!” Това не е вярно. Никога не принизявайте значимостта на вашата работа. И помнете главното: Вашата самооценка съществено влияе върху това как ви възприемат и ценят околните.
2. Съставяйте си списък на задачите, които трябва да свършите през деня и отбелязвайте свършеното. Когато видите колко много неща сте успели да направите през деня, едва ли ще можете да се наречете безделник. Рационалният подход към работното време положително влияе върху самооценката.
3. Ако нещо ви е останало несвършено, не бързайте да се обиждате напразно. Потърсете причината за това. Не е ли възможно да преразпределите задачите. Правилно ли поставяте приоритетите. Всички ли те са ваша работа. Не може ли нещо да бъде поръчано на някой друг. Ефективно ли използвате работното си време или социалните мрежи поглъщат част от него.
4. Научете се да казвате „не”. Това е продължение от предишната точка. Често колегите възползвайки се от вашето добросърдечие и неумение да отказвате, ви молят да свършите нещо вместо тях. Но това ви пречи да си вършите вашата работа и разбива графика ви. Усвоете правилния начин да отказвате на необосновани или трудни за вас молби. Още повече, ако знаете, че молещият чудесно би го направил сам, но не му се занимава с това.
5. Започнете да се хвалите, когато сте получили добри резултати. Не чакайте другите или началниците да направят това. Никога не казвайте срамежливо: „Е, не е нещо особено!”
6. Не бъдете скромни. В предишни времена скромността минаваше за добродетел. Но единствено да скрие останалите ви добродетели тя друга работа няма да свърши.
7. Прекратете да се сравнявате с другите. Това е един от най-опасните навици, които разрушително действат върху самооценката, защото най-често подобно сравнение не е в полза на сравняващия. Колкото да се стараем, винаги ще се намери човек по-успял, по-късметлия, по-умен, по-талантлив. Навикът да се сравняваш с другите носи само огорчения и неувереност в себе си. Започнете да се радвате на собствените си постижения, дори незначителни според вас, и ще започнете да се цените много по-високо.
Нужно е да поработите малко върху себе си. Нищо не се получава наготово. Обикновено резултатите идват бавно или поне не толкова бързо, колкото би ви се искало. Това е нормално. Да превъзпиташ себе си не е толкова лесно.