За никого не е тайна, че основната причина за появата на излишните килограми е преяждането. Но какво да правим, ако ръката ни сама пъха в устата поредната торта, ако след основната порция винаги следва добавка, ако всички мъки и радости ги затискаме с поредния десерт и цял ден дъвчем и се тъпчем с предимно вредни храни?

Преяждането е вид психологическа зависимост. Борбата с нея е дълга и трудна. Но трябва да се започне, ако искаме да постигнем някакъв успех. Никой не може да го направи заради нас. Промяната може да дойде по-бавно, но резултатът ще е по-траен.

От къде започва преяждането

На първо място са хранителните навици. Те се оформят в семейството още в детството, най-късно до шестата година, и значително влияят върху начина на живот, който води човек. Спомнете си какво са готвили в къщи вашата майка и баба, как са се хранили те самите, често ли са правили сладкиши, редовно ли са купували плодове и зеленчуци? Ако родителите тъпчат детето си, заставят го да си изяде всичко в чинията, дори когато вече е сито, най-вероятно то ще преяжда и когато порасне.

Причините могат да се коренят още по-надълбоко в детството. Идеалът на българската баба и майка е бебе с „гривнички”. И когато дойде моментът за захранване на бебето, се започват едни безкрайни каши и попари. Когато започват да пробиват първите зъбки, на детето му дават цели пакетчета солети и бисквити, които то с удоволствие изяжда между храненията. Да не говорим, че тези калории са му абсолютно излишни, особено за бебе, което още не се движи активно. Тук се корени една голяма опасност – то свиква постоянно да яде. И с плач да си иска още, и още. И бабите с умиление „колко добре се храни и наддава детето” му дават каквото и колкото поиска. И когато след няколко години проблемът стане видим, трудно може да се преодолее. На толкова малко дете не може да му се обясни защо не трябва да се тъпче. Дори на много от възрастните и съзнателни хора това може да се окаже трудно за обясняване. И родителите изобщо да не осъзнават, че има проблем. Още повече, ако и те страдат от затлъстяване, което е много често.

Друга масова причина за преяждане е стресът. На подсъзнателно ниво храната се асоциира с изобилие, безопасност, достъпна възможност да си доставиш поне малко радост в живота. Колкото повече стрес преживява човек, толкова по-често търси утеха в храната. И най-често това е мазната и сладка храна. Може да се стигне и до патологично преяждане, особено на фона на отчаяни и безплодни опити за отслабване. Тук проблемът е предимно психологически и от там трябва да се започне неговото решаване. Автоматичното минаване на най-различни диети не може да го реши трайно. Стига се до срив и нов цикъл от преяждане и качване на тегло.

Намерете сили в себе си да започнете по друг начин да решавате проблема си. Намерете психологическата причина, която ви кара да преяждате. Помислете как бихте могли да я приемете по друг начин и как да я преодолеете. И ще видите, че съвсем не ви е нужно да преяждате, за да се почувствате по-добре. Преяждането не решава никакви проблеми, може само да прибави нови.

Друг прост начин е да внесете разнообразие в живота си. Постепенно храната е изместила всички други удоволствия. Във вашите възможности е да промените това. Заемете се с нещо, което харесвате, но никога не сте имали време за него. Тогава храната като заместител на радостта и положителните емоции просто няма да ви е нужна. За това ви трябва търпение и време. Но ще бъдете възнаградени с по-добро самочувствие и здраве.