Обикновено мирисът на сяра се асоциира с не особено приятни неща: с развалени яйца или адът от библията.
В живота сярата е макроелемент и има огромно значение за живите организми. Тя е една от съставките на някои аминокиселини: метионин, цистин, влизащи в състава на повечето белтъци, включително тези на покривните тъкани – епител, косми, нокти. Тя се съдържа във витамин В1, в жлъчните киселини /таурин/, в инсулина, хипофизни и други хормони, които регулират обмяната на веществата, ензими на тъканното дишане, коензим А /един от най-важните метаболити/, глутатион /антиоксидант/. Участва в синтеза на аденозинтрифосфат /единственият достъпен за използване източник на енергия за клетката/. Сулфатите в черния дроб извършват детоксикация, като свързват редица ендо- и екзотоксини /напр.индол/ и ги елиминират. Сярата има съществена роля в поддържане на алкално-киселинното равновесие, нормалното кръвосъсирване. Необходима е за изграждането на структурните системи в организма, стимулира растежа на костната и хрущялна тъкан, на сухожилия, кожа, нокти и коса. Включването на сярата като съставка на хрущялите пряко зависи от наличието на селен в организма. Участвайки в образуването на структурите тя осигурява необходимата еластичност и гъвкавост на тъканите. Особено много сяра се съдържа в повърхностните слоеве на кожата, където тя способства за регенерирането и бързото зарастване на раните.
Участва в състава на много белтъци. Благодарение на нея структурата им остава стабилна, те се нагъват правилно, образувайки необходимата за функциите им третична структура. Една от най-важните връзки между аминокиселините в белтъчната молекула е ковалентната връзка между серните атоми, влизащи в състава на аминокиселината цистин. Образуващите се дисулфидни мостове приближават доста отдалечени участъци на белтъчната молекула и оформят нейната правилна крайна структура или активния й център, ако това е ензим. Това е особено важно, защото неправилно нагънатите белтъчни молекули са причина за възникването на тежки невродегенеративни заболявания: болест на Алцхаймер, на Хънтингтън, прионни болести.
Сярата е от съставките на хемоглобина, необходим за снабдяването на тъканите с кислород. Активно участва в синтеза на колаген, който поддържа структурата на тъканите, необходим е за запазването на младостта на кожата. Необходим елемент на оцветяващия пигмент на кожата меланин и любителите на бронзовия загар трябва да получават достатъчно сяра с храната. Има противоалергично действие, повишава имунитета, подобрява работата на нервната система, укрепва мускулната тъкан, повишава радиационната устойчивост.
Недостигът на сяра в организма може да се прояви с повишаване на кръвното налягане, сърцебиене, нарушено кръвосъсирване, повишаване на нивата на кръвната глюкоза и триглицеридите, проблеми с кожата, опадане на косата, чупливост на ноктите, запек. При по-голям дефицит се проявява с нарушаване на имунитета, хронична умора, тежки нарушения на белтъчната и въглехидратна обмяна, бъбречни кръвоизливи, натрупване на мазнини в черния дроб, алергии, гъбични инфекции, повишена раздразнителност и невротични разтройства. Но това е възможно само при остър дефицит на белтък.
Човек усвоява сяра главно от животински храни – говеждо и свинско месо, морска риба, птици, яйца, мляко и млечни продукти. В някои растителни продукти също има известни количества – особено в брюкселско и бяло зеле, бобови и зърнени храни, ряпа, лук, чесън, салата и пшенични кълнове. Дневните нужди са от 500 до 1200 мг в зависимост от възраст, пол, телесна маса.